Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на Б. С. С. от гр. С. срещу заповед № 03-15/04. 09. 2006 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността, считано от 05. 09. 2006 година. Иска се отмяната на административния акт като незаконосъобразен, като конкретните възражения са, че липсва реално съкращаване, а оттук и компетентност на органа за прекратяване на правоотношението, че не е отправено предизвестие съгласно закона, въпреки, че в заповедта е предвидено обезщетение за неспазено предизвестие, и че ПМС № 222/24. 08. 2006 г., обн. ДВ, бр. 71/01. 09. 2006 г., не е било в законна сила към датата на издаване и връчване на заповедта.

Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС, чрез процесуалните си представители, поддържа становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, чиито права и интереси са засегнати от атакувания индивидуален административен акт. Разгледана по същество, е неоснователна.

Безспорно е, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата се форма. Не се констатират и сочените от жалбоподателката нарушения на материалния закон.

Б. С. С. е заемала длъжността "старши експерт" с ранг ІІІ младши в отдел "Производство и настаняване" на "Регистрационно-приемателен център за бежанци" гр. С.. Видно от съпоставката на представените по делото две длъжностни разписания, съответно в сила от 01. 08. 2006 г. и от 05. 09. 2006 г., към втората дата е...