Производството по делото е образувано на основание чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/ във връзка с чл. 121 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Подадена е жалба от С. И. С. от град София срещу заповед №03-19/04. 09. 2006 година на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет, с която служебното му правоотношение е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Направени са оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди се, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, като се иска отмяната й.
Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалните си представители оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че жалбата е неоснователна, а административният акт - законосъобразен.
Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 13, ал. 2 от ЗВАС, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество.
С. И. С. е заемал длъжността "старши юрисконсулт" в дирекция "Методика, процесуално представителство и документи за самоличност" в ДАБ, с ранг ІV младши, по служебно правоотношение.
С §2 от ПМС №222/24. 08. 2006 година е изменен Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците, като общата численост на длъжностите в Специализираната администрация е намалена от 42 на 37 бройки, а в дирекция "Методика, процесуално представителство и документи за самоличност" числото 14 се заменя с 13 - § 2, т. 3, б. "д" от ПМС №222/2006 година. Председателят на ДАБ е утвърдил ново длъжностно разписание, в сила от 05. 09. 2006 година. При сравнение на старото длъжностно разписание /в сила от 01. 08. 2006 г./ и новоутвърденото длъжностно разписание от 05. 09. 2006 година се установява, че общата численост на Дирекция "Методика, процесуално представителство и документи за самоличност" от 14 бройки е намалена на 13, като от съществуващите две щатни бройки за длъжността "старши юрисконсулт", едната от които е заемана от жалбоподателят, е останала една щатна бройка по новото длъжностно разписание. И по двете длъжностни разписания съществуват по 3 броя "младши юрисконсулт".
При тези доказателства по делото, настоящият състав прави следните правни изводи:
Заповедта е била издадена от компетентния административен орган и в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон.
Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" е дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията /ДВ, бр. 18 от 5. 03. 2004 г./ и според тази дефиниция "длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително и по правоотношение, възникнало на основание на Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. или Закона за изпълнение на наказанията, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика". Следователно белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно.
По отношение на заеманата от жалбоподателя длъжност е установено, че е налице първото кумулативно изискване - тази длъжност не съществува като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 05. 09. 2006 година, предвид на реалното съкращаване на една от двете бройки "старши юрисконсулт" в дирекция "Методика, процесуално представителство и документи за самоличност".
Органът по назначаването е доказал и наличието на второто кумулативно изискване - липсата на система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика за длъжността на жалбоподателя.
В чл. 3, ал. 4, т. 3 от Наредбата е посочено, че от държавни служители се заемат длъжностите "главен счетоводител", "главен архитект", "главен инженер" и юрисконсултските длъжности. Определението за длъжността "юрисконсулт" е дадено в чл. 7, ал. 3 и тази длъжност е свързана с осъществяването на процесуално представителство на съответния орган на държавна власт или юридическото лице, както и с изразяването на становища или с разработването на предложения за решения на правни проблеми, свързани с дейността на съответната администрация. В зависимост от възложените служебни задължения и необходимите за тяхното изпълнение професионална квалификация и професионален опит длъжността "юрисконсулт" се степенува в три групи, подредени в низходящ ред, в съответно главен, старши и младши, като се вземат предвид обхватът и обемът на изпълняваната от тях дейност - ал. 5 на чл. 7 от наредбата. Съобразно така дадената нормативна уредба и доказателствата по делото, не съществува разлика във функциите и задачите, които изпълнява жалбоподателят и тези, които се изпълняват от младшите юрисконсулти, още повече, че неговата квалификация е по-висока. Но при липсата на законово задължение органът по назначаване на извършва подбор при съкращаването на държавните служители, неговата преценка по целесъобразност коя от длъжностите "юрисконсулт" да съкрати, не подлежи на съдебен контрол.
Неоснователно е оплакването, че заповедта е издадена при липса на материалноправното основание, посочено като такова за съкращаването на длъжността му, тъй като административният орган се е позовал на ПМС №222/24. 08. 2006 година, което е публикувано в ДВ, бр. 71/01. 09. 2006 година, а заповедта е издадена на 04. 09. 2006 година, и тя не е могла да бъде издадена в изпълнение на посоченото ПМС, което към тази дата не е било влязло в сила. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателят е издадена на 04. 09. 2006 година и му е връчена на същата дата. В нея е посочено, че прекратяването на служебното правоотношение следва да се счита от 05. 09. 2006 година, поради което към датата на началото на действието на заповедта вече е бил в сила както нормативният акт /ПМС №222 от 2006 г./ така и е влязло в сила длъжностното разписание, одобрено от административния орган. Поради това заповедта е издадена при наличие на сочените в нея материалноправни предпоставки, които са основание за съкращаване на длъжността на жалбоподателя.
Прави се и оплакване, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Стойков му е връчена, без да му бъде отправено предизвестие, което води до нейната незаконосъобразност. Неспазването на срока на едномесечното предизвестие при едностранно прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването е извършено в хипотезата на чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. С нея законодателят изрично е регламентирал възможността да не се спази срокът на предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител, в който случай му дължи обезщетение в размер на една брутна заплата. Заплащането на това обезщетение цели именно заместване на първоначално дължимата престация - спазване на срока за предизвестието, с друга - плащане на определена в закона сума. Плащането в този случай е субективно право, удовлетворяването на което насрещната страна не може да откаже. В този аспект предизвестието не е задължителен елемент от фактическия състав, правопораждащ така упражненото право на уволнение, респ. неспазването му не води до незаконосъобразност на индивидуалния административен акт.
Поради това заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 28 от ЗВАС във връзка с чл. 42, ал. 1 от ЗАП, Върховният административен съд - Пето отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата срещу заповед №03-19/04. 09. 2006 година на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с която е прекратено служебното правоотношение на С. И. С., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ И. Д. М.М.