Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд отм. във вр. § 4 от ПЗР на Адиминистративнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Б. И. Х. и М. И. Щ. против заповед № ОА - 273/21. 08. 2006 г. на областния управител на област Б.д. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт и се иска отмяната му.

Областният управител на област Б.д не е изразил становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователнос на жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното :

Б. И. Х. и М. И. Щ. са подали искане вх. № 94-И-33/24. 03. 2006 г. до областния управител на област Б.д за изплащане на еднократно обезщетение по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица в качеството им на законни наследници - син и дъщеря, на И. А. Х.. В заявлението са посочили, че наследодателят им е осъден с влязла в сила присъда от 24. 02. 1945 г. на трети състав на Народния съд в гр.Г. Д. (сега гр. Б.д) със седалище в гр. Р. на доживотен строг тъмничен затвор за престъпления по чл. 2, п. 8 и 9 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд (...).

С обжалваната заповед № ОА-273/21. 08. 2006 г. областният управител на област Б.д е отхвърлил искането на Б. И. Х. и М. И. Щ. за изплащане на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по реда на ЗПГРРЛ. Отказът е мотивиран с липсата на предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗПГРРЛ, а именно данни, че деянието, за което е осъден праводателят им е амнистирано, лицето е реабилитирано по съдебен...