Производството е по чл. 33 и сл. ЗВАС, образувано по касационна жалба на адв. В., пълномощник на Е. Е. Д. от гр. В., ул. "Д. С." № 2, подадена срещу решението по адм. д.№ 1899/04 г. на Варненския окръжен съд. С доводи за неправилност се претендира отмяна на решението и постановяване ново по същество, с което се отмени Заповед № РД-14-335/11. 08. 04 г. на Началника на ДНСК-София.

О. В. Л. Й. и административният орган не са взели становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е надлежно подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, намира същата процесуално допустима. Разгледана по същество на заявеното касационно основание по чл. 218б, ал. 1 б."в" ГПК вр. чл. 11 ЗВАС, позоваването на което се извлича от обстоятелствената й част, жалбата е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение и отхвърли жалбата на касатора срещу Заповед № РД-14-335/11. 08. 04 г. на Началника на ДНСК-София, състав Варненския окръжен съд е приел, че заповедта е издадена при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила.В мотивите си съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, вкл. неоспорената от страните съдебнотехническа експертиза и в светлината на безспорно установената фактическа обстановка по административноправния спор е извел съответни на материалния закон правни изводи.

Безспорно по делото е било, че процесната стопанска постройка е изградена на границата с поземления имот, собственост на ответника Йорданов, представлява елемент на допълващо застрояване и за нея няма разрешение за строеж. Становището за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, мотивирано с разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, правилно е било отклонено от решаващият съд, тъй като цитираната разпоредба изключва по отношение на постройки от категорията на процесната изискването за наличие на одобрен инвестиционен проект, а не разрешение за строеж. Същото в случая е изискеумо и представлява предпоставка за законността на постройката, тъй като тя не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 151 ЗУТ. Безспорно е било обстоятелството, че разрешение за строеж е било изискуемо и към периода на изграждането на постройката - март-м. октомври 1999 г., установен с декларация на жалбоподателката, както и че тази постройка не е била заявена за узаконяване в срока по § 184, ал. 2 ПЗР на ЗУТ. Ето защо, като е отхвърлил жалбата срещу заповедта на Началника на ДНСК-София за премахване на процесния незаконен строеж, Варненският окръжен съд е постановил съдебен акт, лишен от порока по чл. 218б, ал. 1 б. "в" ГПК вр. с чл. 11 ЗВАС.

Касационната жалба, подадена срещу обсъденото по-горе решение, преповтаряща доводите по първоначалната такава, е неоснователна изцяло, поради което атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от изложеното и на осн. чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд, ІІ-ро отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 888/26. 07. 05 г., постановено по адм. д.№ 1899/04 г. на Варненския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Е. З. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ Д. Р. Г.К.