Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Д. Н. Д., от гр. С., против решение № 574/09. 06. 2011 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което е отказ достъп до обществена информация. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен в нарушение на материалноправните норми на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Ответникът – Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

За да се произнесе по съществото на жалбата съдът съобрази следното:

Със заявление от 25. 05. 2011 г. жалбоподателят е поискал да му бъде предоставена обществена информация, а именно: имала ли е В. М. необходимия професионален трудов стаж към датата на назначаването й за главен секретар на Комисията за регулиране на съобщенията – минимум 10 години съгласно изискването на приетите с решение на регулаторния орган Вътрешни правила за организацията на работната заплата, задължителните и договорените допълнителни трудови възнаграждения и допълнителния платен отпуск в КРС и нейната администрация; имала ли е В. М. необходимия професионален трудов стаж към датата на назначаването й през м. май 2010 г. за директор в КРС – минимум 8 години; имала ли е В. М. необходимия професионален трудов стаж към датата на назначаването й през м. април 2008 г. за директор в Международна дирекция на КРС – минимум 8 години.

С писмо от 01. 06. 2011 г. КРС е поискала съгласието на В. М. за предоставяне на искана информация, като последната изрично е отказала предоставянето й.

С обжалваното решение КРС е отказала достъп до исканата информация по съображения, че информацията не е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, касае се за лични данни и искането попада в хипотезата на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ, съгласно който законът...