Образувано е по касационна жалба на В. Л. В. – гр. В. срещу решение №456/24. 02. 2006 г., постановено по адм. дело № 548/2005 г. по описа на Русенския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата й против решение № У-44-05-0063/28. 05. 2005 г. на директора на Регионална митническа дирекция – гр. Р. и потвърденото с него постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 6294А/Е/22. 04. 2005 г. на началника на Митница –Видин за събиране на мито, ДДС и законна лихва за просрочие. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касаторката били съставени привидни мотиви в съдебното решение, въз основа на които то да бъде постановено и да не може да се провери правилността му, както и не били обсъдени всички доводи на жалбоподателката, както и е налице възпроизвеждане в решението на съдържанието на обжалвания административен акт. Касаторката се оплаква, че съдът не е обсъдил възражението й за недопустимост на решението на директора на РМД – гр. Р., поради въведените с него нови фактически основания, като „липса на място и дата”, нито били обсъдени доводите й за допуснати процесуални нарушения в производството пред административния орган – чл. 7, ал. 2, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 12, ал. 1 ЗАП. Изложени са оплаквания и за нарушения на чл. 188, ал. 1 ГПК, чл. 127, ал. 1 ГПК. Относно оплакването за нарушение на материалния закон се сочи в касационната жалба нарушение по чл. 24, ал. 1 ЗМ, както и на чл. 84 от същия закон и на разпоредбите на Протокол № 4 към ЕСА. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, в която се съдържа искане за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Ответниците по касационната жалба РМД – гр. Р. и началника на Митница – гр. В. чрез процесуалния си представител юриск. Ненчева оспорва жалбата и моли да се остави като правилно решението на Русенския окръжен съд, както и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като жалбоподателката не разполага нито с договори, нито с фактура с точни данни на изпращача, върху които документи да е изготвена декларация за поризход на стоката.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на В. В. от гр. В. срещу ППСПДВ № 6294А/Е/22. 04. 2005 г., потвърдено с решение № У-44-05-0063/28. 05. 2005 г. на директора на РМД– гр. Р., Русенският окръжен съд е приел, че при издаването на постановлението са спазени процедурните изисквания на ЗМ, както и не е нарушен материалния закон. Изрично е посочено в съдебното решение, че се споделят от съда изцяло правните изводи в решението на регионалния митнически директор относно непризнатата възможност по чл. 26, ал. 2 ЗМ при осъществяване на внос да се ползва преференция, но само при изпълнение изискванията на специалния акт – Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране (ЕСА) и съдържащата се в него легална дефиниция на „стоки с произход”. Съдът е направил извод в съдебния си акт, че липсват елементи от задължителното съдържание на декларацията за произход върху договора за продажба на внесения в страната автомобил. Счетено е от съда, че липсата на населено място и страна в декларацията за произход са лишили митническите органи от информация, необходима им при осъществяване на последващ контрол по реда на чл. 32 от Протокол № 4 и е направен извод в обжалваното решение, че правилно митническите органи са отказали исканата от жалбоподателката преференция при вноса на процесния автомобил.

Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Основен принцип в митническото право, съдържащ се в чл. 24 ЗМ е облагането на всички внесени или изнесени от държавната граница на в България стоки, което е съответно вносно или износно мито. Изключение се допуска, ако е предвидено друго в закон или международен договор, по която страна е България. Пример за такова изключение е Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране (ЕСА), в който е предвидена преференция за „стоки с произход" и най-общо тази дефиниция се свързва с всички продукти, изцяло получени от Общността. Разпоредбата на чл. 32 от същия протокол предвижда извършване на проверка от митническите органи в случаите, когато се претендира че внесената стока е с произход от Общността. Обикновено такава проверка се извършва от митническите органи при възникнало от тяхна страна съмнение относно достоверността на документа за произход. Тази проверка означава запитване до съответните митнически власти на страната – износител с връщане на документа, въз основа на който се претендира ползване на преференцията за стока с произход. В настоящия казус такъв документ представлява договора за покупко-продажба на автомобила с декларация на износителя, че стоката е с преференциален произход от ЕС. В този договор е записано името на продавача на автомобила П. Ш. с посчен адрес, но не е отразена държавата, от която идва процесния автомобил. Този пропуск митническите органи са приели, че представлява такъв недостатък, който не може да допусне ползването на исканата преференция и който не може да бъде саниран впоследствие. Въпреки че в административното производство пред митническия орган, касаторката е представила молба от 10. 09. 2003 г., с което е уточнила данните на износителя и е посочила адреса на продавача в Швейцария, митническите органи са отказали проверка по чл. 32 от Протокол № 4. Съдът е потвърдил като законосъобразни тези констатации, което обаче не се споделя от настоящата касационна инстанция.

Следва да се отбележи, че индивидуалния административен акт, какъвто представлява ППСПДВ не се ползва с презумптивна доказателствена сила, т. е. изложените в него мотиви не се считат за верни до доказване на противното. Затова задължение на митническия орган е да събере всички необходими доказателства, за да обоснове своя акт. В случая отказа да извърши последваща проверка, след като жалбоподателката е конкретизирала адреса на продавача на процесния автомобил е довело до постановяване на един незаконосъэбразен административен акт. В много случаи при подобни казуси при повторно прилагане от вносителите на сертификати ЕURO-1(дори и в хода на съдебното производство) митническите органи изпращат запитване до съответния митнически орган на страната-износител, а в процесния случай при представяне на данни за износителя още в административното производсттво, са отказали без основание извършването на такава последваща проверка. В случая не се касае до липса на задължителен реквизит, а само на неточен такъв, който впоследствие е бил уточнен от жалбоподателката. Възприемайки мотивите на административния акт, съдът също е допуснал нарушение не само при прилагането на материалния закон, но и на съдопроизводствените правила. В тази връзка следва да се посочи, че и съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗМ, която като правна норма се прилага от митническите органи и в тези случаи, митническите органи имат правомощия да събират данни и документи, за да установят обективната истина, но в процесния случай тя не е установена, поради отказа на митническите органи да извършват проверка за продавача на внесения в България лек автомобил „Р. К.”, въпреки предоставените от жалбоподателката данни за точния адрес на продавача още в хода на административното производство.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение е постановено в нарушение при прилагането на материалния закон и на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се отмени като незаконосъобразно ППСПДВ № 6294А/22. 04. 2005 г., потвърдено с решение № У-44-05-0063/28. 05. 2005 г. на директора на РМД– гр. Р..

Касаторката е поискала присъждане на разноски, които общо за двете съдебни инстации са в размер на 15 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

изцяло решение №456/24. 02. 2006 г., постановено по адм. дело № 548/2005 г. по описа на Русенския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ

като незаконосъобразно ППСПДВ № 6294А/Е/22. 04. 2005 г., потвърдено с решение № У-44-05-0063/28. 05. 2005 г. на директора на РМД– гр. Р. за определените за заплащане от В. Л. В. от гр. В. митни сборове – мито в размер на 604 лв. и ДДС в размер на 121 лв. и законната лихва за просрочие. ОСЪЖДА

началника на Митница – Видин да заплати на В. Л. В. от гр. В. 15 лв. разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Н./п/ М. М.

С.А.