О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1195

София, 15.04.2025 годинаВърховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева търговско дело № 2677/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ц. К. А., Д. Банков А., И. Д. А. и Е. Д. А. против решение № 241 от 13.06.2024 г. по т. дело № 157/2024 г. на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът по касация – ЗАД.”ОЗК – Застраховане ” АД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си – адв. Д. Т. са очертали предмета на обжалване, след което са посочили, че считат, че са налице основанията по чл.281, т.3 ГПК чийто текст е възпроизведен и са развити общи оплаквания за неправилност. Посочено е, че решението било постановено при противоречие с ПП ВС№1/53, тъй като „мотивировъчната част от решението трябвало да съдържа фактически и правни съображения“. Поради това считат, че е налице основанието по „чл.281, т.3 вр. чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК“. Разгледано е понятието „справедливост“, за което е поддържано, че е застъпено в редица решения на ВКС, които са изброени. Поставени са въпроси с еднакво съдържание а именно – „Какво е приложението на въведения с чл.52 ЗЗД принцип на справедливост при определяне размера на обезщетението…“и „ Как следва да се прилага принципа на...