Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на девети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. С. ЧЛЕНОВЕ:М. М. БРАНИМИРА МИТУШЕВА

при секретар И. В. И. и с участието на прокурора Чавдар Симеоновизслуша докладваното от съдиятаМ. М. по адм. дело № 7133/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия картография и кадастър (СГКК) – Пловдив против решение № 865 от 26. 04. 2021 г. по адм. дело № 3476/ 2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед № 18-10175 от 02.10.2019 г., издадена от същия административен орган и СГКК - Пловдив е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо и е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на началника на СГКК - Пловдив да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски.

Ответниците Е. Х. и Е. Х. - Шулц оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Решението на Административен съд – Пловдив е допустимо.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт, от лице с правен интерес от оспорването. Като собственик на ПИ с идентификатор 56784.517.137 по КККР на гр. Пловдив жалбоподателката пред първоинстанционния съд Е. Х. е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и има право да оспори издадения административен акт, когато същият накърнява нейни права и законни интереси. Преценката за това е направена след съобразяване с действителния смисъл на направеното от органа волеизявление и отражението в правната сфера на жалбоподателката. Ето защо постановеното по жалбата на Е. Х. решение на Административен съд – Пловдив е допустимо, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни.

Оспореното решение на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от събраните доказателства, но по съображения, които не съвпадат с мотивите на съдебния акт.

Крайният извод на първоинстанционния съд за отмяна на заповед № 18-10175/ 02.10.2019 г. на началника на СГКК - Пловдив, с която на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с ал. 1 и чл. 51, ал.1 т. 2 ЗКИР е одобрено изменение на КККР на гр. Пловдив, изразяващо се в нанасяне на нови обекти: ПИ с идентификатор 56784.517.531, с площ от 375 кв. м., с начин на трайно ползване: високо застрояване; ПИ с идентификатор 56784.517.532 с площ от 1 кв. м., за второстепенна улица; сграда с идентификатор 56784.517.531.3, собственост на Е. Х. и Е. Х. - Шулц; сграда с идентификатор 56784.517.531.1 и сграда с идентификатор 56784.517.531.2, собственост съответно на Е. Х. и Е. Х. - Шулц и в заличаване на ПИ с идентификатор 56784.517.137 и сградите в него, е правилен, но по различни от изложените в съдебния акт съображения.

Оспорената заповед на началника на СГКК - Пловдив е издадена в нарушение на материалния закон. Административният орган неправилно приема, че предпоставките на разпоредбата на чл. 51, ал.1, т. 2 ЗКИР за изменение на КККР по отношение на имота на заявителката Е. Х. са изпълнени. Според цитирания текст кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. В случая не е констатирано несъответствие в основни кадастрални данни за недвижимите имоти граници, очертания и площ спрямо действителното състояние и следователно не са налице „непълноти или грешки в одобрената кадастрална карта по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, които да обосноват нейното изменение. Напротив, събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват, че имотът е заснет и нанесен в съществуващите на място граници, очертания и площ.

Освен това не се констатират предпоставки за нанасяне на два нови обекта на кадастъра - ПИ с идентификатори съответно 56784.517.531 и 56784.517.532, тъй като не е налице основание за разделяне на съществуващия ПИ с идентификатор 56784.517.137. Нанесеният като нов обект ПИ с идентификатор 56784.517.532 с площ от 1 кв. м. с начин на трайно ползване: за второстепенна улица, не представлява самостоятелен обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т.1 ЗКИР, тъй като е заснет в нарушение на чл. 24, ал. 2, чл. 25, ал. 3 и чл. 43, ал.1, т. 5 ЗКИР. В случая отчуждително производство за посочената част от имота не е проведено и подробният устройствен план по отношение на регулацията не е приложен.

Поради всичко изложено следва да се приеме, че оспорената заповед на началника на СГКК – Пловдив е издадена в нарушение на изискванията на 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 във връзка с ал. 1 ЗКИР и следва да бъде отменена. Ето защо като достига до този извод, независимо от мотивите за това, съставът на Административен съд – Пловдив постановява решение в съответствие с материалния закон и събраните доказателства.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на съдебния акт. Оспореното решение на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.

В частта, в която се оспорва размера на присъдените от първата инстанция разноски, касационната жалба следва да се приеме за искане за изменение или допълване на решението по реда на чл. 248, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс, което съгласно цитирания текст следва да бъде разгледано от първоинстанционния съдебен състав. По тези съображения касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, производството по делото в тази част да бъде прекратено, а жалбата в тази част– изпратена на първоинстанционния съд за разглеждане по реда на чл. 248 ГПК.

С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция СГКК – Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по касационната жалба Е. Х. сумата 700.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 865/26.04.2021 г., постановено по адм. дело № 3476/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Пловдив против съдебното решение в частта за разноските и прекратява производството по делото в тази част.

ИЗПРАЩА касационната жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Пловдив в частта за разноските на Административен съд -Пловдив за разглеждане по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс.

ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър – Пловдив, гр. Пловдив, пл. „Съединение“ № 3 да заплати на Е. Х. от гр. Пловдив, [улица] сумата 700.00 (седемстотин) лева разноски по делото в касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Солакова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мариета Милева

/п/ Бранимира Митушева