Производството е образувано по касационна жалба на О. Л. О. от гр. Б. С. срещу решение № 7868 от 12 юли 2006 година, постановено по адм. д. № 10718/2005 година по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № К-2323 от 22 юли 2005 година на министъра на вътрешните работи.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът – министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Р., намира касационната жалба за неоснователна. Излага подробни съображения за това в писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред тричленния състав на Върховния административен съд О. Л. О. е обжалвал заповед рег. № К-2323 от 22 юли 2005 година на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е освободен от служба като разузнавач към РПУ – Б. С. при РДВР – Враца на основание чл. 239, ал. 1, т. 4 и чл. 253, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно.

От данните по делото е установено, че на 18 юни 2005 година около 5. 40 часа в гр. А., О. О. управлявал собствения си лек автомобил след употреба на алкохол. При извършена проверка от контролните органи е отказал да се подложи на проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол, не е изпълнил указанията на длъжностното лице при проверката, отказал е получаване на талон за медицинско изследване и не се е явил в посоченото му лечебно заведение за вземане на кръвна проба.

При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че описаното поведение представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, е законосъобразен. Правилен е и извода, че нарушаването на заповедите на министъра на вътрешните работи представлява демонстративно неподчинение по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Изложените в обратния смисъл възражения на касатора са неоснователни. Обстоятелството, че по време на инцидента Орлинов не е бил на работа, е без значение предвид разпоредбата на чл. 209, ал. 2 от ЗМВР, на която се е позовал съда. Тази разпоредба действително не е конкретно спомената в обжалваната заповед, но това не дава основание да се приеме, че тя не следва да бъде спазвана. Неоснователно е възражението, че след като касаторът не се намира със сержанта от пътния патрул в отношения на подчинен и началник, то това изключва приложението на нормата на чл. 239, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Както обосновано е приел съдът в обжалваното решение, в случая е налице неподчинение на конкретна заповед на министъра на вътрешните работи, с която Орлинов е бил запознат.

Неоснователно е и възражението, направено в касационната жалба, за противоречие между диспозитива на решението и неговата обстоятелствена част. Такова противоречие не е налице. Посоченото в едно изречение в мотивите на решението, че жалбата е основателна, представлява техническа грешка. Този извод се налага предвид обстоятелството, че в останалата част от мотивите съдът обосновава изводи за неоснователност на жалбата, в какъвто смисъл е и постановения диспозитив.

Останалите възражения на касатора, касаещи решението на Троянския районен съд и мотивирането на заповедта на министъра на вътрешните работи, са били изложени и пред тричленния състав, който е изложил подробни мотиви. Доколкото тези съображения се споделят напълно от настоящата инстанция, то не се налага повторното им излагане.

При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав – ІІ колегия, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7868 от 12 юли 2006 година, постановено по адм. д. № 10718/2005 година по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Т./п/ Г. А./п/ Н. Д./п/ Д. Р. Н.Д.