Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], с управител Р. М., подадена против решение № 2584 от 15. 04. 2016 г., постановено от Административен съд София - град, Трето отделение, 46-ти състав, по адм. д. № 8820/2015 г. С него съдът е отхвърлил оспорването на касатора в настоящото производство, срещу решение № Ц-27 от 31. 07. 2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ в частта му по раздел IV, т. 5. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушените на материалния закон и е необоснован. Развива подробни аргументи, че съдът неправилно не е отчел факта, че КЕВР е приел немотивирано решение, без да излага фактически и правни основания, както и извършените проучвания и анализи, довели до това решение. Твърди се, че КЕВР не е извършила оценка на разходите за закупуване на електрическа енергия, за технологични разходи, разходи за студен резерв и допълнителни услуги, както и че не е съобразила решението си с чл. 27 от Наредба №1 от 18. 03. 2013г, за регулиране на цените на електрическа енергия. Сочи се, че КЕВР е пристъпил към определяне на цени за достъп до мрежите за производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, без за тази категория цени да е определена методика, която органът да следва. Излага се становище, че неправилно е прието от съда, че производителите на електрическа енергия, присъединени към електроразпределителните мрежи трябвало да заплащат цена за достъп до електропреносната мрежа, както и че приетата цена за достъп е непрозрачна, изключително висока и дискриминационна, което не съответства...