Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от ищеца [фирма] - [населено място],против въззивно решение №503/01. 11. 2010 г. по гр. д.№437/2010 г. по описа на Русенския окръжен съд, г. к.

С обжалваното решение е потвърдено решение №531/29. 3.2010 г. по гр. д.№5007/2009 г. по описа на Русенския районен съд, ІХ-ти граждански състав, с което е отхвърлен предявения от [фирма] - [населено място], против Г. И. С. и И. К. И., и двамата от [населено място], за заплащане на сумата 3092, 82 лева – представляваща обезщетение за вреди от незаконно присъединяване към водопреносната мрежа на ищеца в имот, находящ се в [населено място],у област Р., както и за прекратяване на производството поделото в частта по иска за заплащане на законната лихва върху горепосочената сума, за периода от 09. 4.2009 г. до 12. 8.2009 г.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се твърди, че въззивната инстанция се е произнесла по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е противоречие в практиката на ВКС, поради което е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи се, че окръжният съд е формулирал редица изводи, въз основа на които е потвърдил първоинстанционното решение, като тези изводи са подробно описани в изложението и се навежда довод, че изводите са погрешни. Във връзка с този довод касационният жалбоподател прави анализ на разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ГПК, разсъждения по ТР №1 от 04. 01. 2001 г. по тълк. гр. д.№1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Цитира се извод от решение №294 от 15. 6.2009 г. по гр. д.№33/2009 г. на ВКС, ІV г. о., както и се навежда довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила предвид решение №118/18. 02. 2008 г. по гр. д.№1082/21007 г. на ВКС, V г. о. Сочи се, че въззивният е следвало да допусне назначаване на експертиза, съобразно т. 10 от ТР №1/2000 г.ОСГК и решение №9/13. 02. 2009 г. по гр. д.№6393/2007 г. на ВКС, ІІ г. о. Излага се довод, че решението на въззивния съд противоречи на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. По нататък в изложение се коментират: т. 9 от ППВС №17/18. 11. 1963 г., решение №740/06. 10. 2010 г. по гр. д.№1380/2008 г. на ВКС; определение №160/28. 01. 2004 г. по гр. д.№888/2003 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №1114/01. 10. 2008 г. по гр. д.№4770/2007 г. на ВКС, V г. о., и се твърди, че обжалваното решение е в нарушение на коментираните съдебни актове, които се приложени към изложението.

Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Ответниците по касация – Г. И. С. и И. К. И., и двамата от [населено място], не заявяват становища в настоящото производство.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК намира, че то не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т. 1 от ТР №1/19. 02. 2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е излагане изцяло на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл. 6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл. 280, ал. 1 ГПК.

Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №503/01. 11. 2010 г. по гр. д.№437/2010 г. по описа на Русенския окръжен съд, г. к., по касационна жалба, вх.№11138/02. 12. 2010 г., подадена от [фирма] – Р..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: