Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 337 от 26. 03. 2010 година е допуснато касационно обжалване на решение № 212 от 29. 06. 2009 година по гр. д. № 231/2009 година на Старозагорски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 237 ЗОВСРБ отм., предявен от Б. Д. М. от [населено място] против Министерство на отбраната, Поделение 22180, [населено място].

Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по процесуалните въпроси: следва ли съдът да допусне изслушване на експертиза, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са необходими специални знания; да обсъди експертизата наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви защо възприема експертното заключение

. Съгласно

т. 10 от

Тълкувателно решение № 1 от 4. 01. 2001 г. на ОСГК ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът няма – чл. 195 ГПК, аналогичен на чл. 157 ГПК отм. Това се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението. Вещото лице подпомага съдията, който сам би извършил тази дейност по доказването, ако притежаваше необходимите специални знания. Не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването и може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна, на която обаче трябва да се възложат разноските за възнаграждение на вещото лице.

Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – 202 ГПК (чл. 157, ал. 4 ГПК отм., а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.

В обжалваното въззивно решение е прието, че през 1999 година, при освобождаване на ищеца Б. Д. М. от военна служба към Поделение 22180, [населено място] при Министерство на отбраната, му е било изплатено обезщетение в размер на 2039, 40 лева, а при повторното му освобождаване през 2008 година - 6217, 92 лева. Прието е, че общото обезщетение следва да бъде определено на база брутното месечно възнаграждение при повторното освобождаване съобразно прослужените години, като се приспадне изплатеното през 1999 година обезщетение, поради което искът с правно основание чл. 237 ЗОВСРБ отм. е уважен в размер на 4100 лева. Размерът на обезщетението съдът е определил въз основа на изчисления на вещо лице икономист, приемайки за неоснователни възраженията на въззивника Поделение 22180, [населено място] относно начина на определяне и изчисление на дължимото обезщетение с оглед обстоятелството, че за изчисленията са необходими специални знания, каквито няма, както и че възражението за неправилно определяне на размера на обезщетението не е въведено от страната своевременно.

В касационната жалба против въззивното решение, подадена от Поделение 22180, [населено място] при Министерство на отбраната се поддържа, че възражението срещу начина на определяне на обезщетението в експертното заключение е въведено своевременно, както и че в нарушение на чл. 237 ЗОВСРБ отм. обезщетението не е изчислено с оглед действително прослужените от ищеца години като военнослужещ.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира касационните оплаквания за основателни.

Възражението относно начина на определяне на обезщетението е въведено своевременно. Както с отговора на исковата молба, така и в хода на съдебното производство, вкл. с въззивната жалба ответникът е поддържал, че обезщетението се определя с оглед броя прослужени години към момента на освобождаването от военна служба. Независимо от това дори и ответникът да не бе възразил срещу начина, по който експерта е изчислил полагаемото се възнаграждение, то по своята правна същност възраженията на ответника съставляват правен довод, за въвеждането на който няма ограничения – довод относно начина на тълкуване нормата на 237 ЗОВСРБ. При липса на специални знания за начина на изчисление на обезщетението, въззивният съд е следвало да допусне експертиза, която да определи изплатено ли е изцяло обезщетението по чл. 237 ЗОВСРБ съобразно броя прослужени от ищеца години в Българската армия.

Основателно е и оплакването за неправилно приложение на чл. 237, ал. 2 ЗОВСРБ, отменен с ДВ, бр. 35 от 12. 05. 2009 г., приложим спрямо процесното правоотношение. Неправилен е изводът, че при повторно освобождаване от служба, размерът на обезщетението се определя съобразно общо прослужените години на база последно месечно възнаграждение, от което се приспада получената сума при първоначалното освобождаване. Обезщетението по чл. 237, ал. 2 ЗОВСРБ отм. при повторно освобождаване от военна служба се определя на база последно изплатено възнаграждение, но съобразно броя години, прослужени след първоначалното освобождаване при ограничението по чл. 227, ал. 2 ЗОВСРБ отм. – не повече от двадесет. Както при първоначалното, така и при последващото освобождаване от служба, обезщетението се определя съобразно последното трудово възнаграждение за брой прослужени години, като при условията на чл. 227, ал. 2 ЗОВСРБ отм. се приспада не получената сума при първоначалното освобождаване, а получените съобразно прослужени години брой заплати. Редът за определяне на размера на обезщетението съобразно последното трудово възнаграждение осигурява възможност за съобразяване на получената сума със стандарта на живот в страната към момента на изплащане на обезщетението, но не и за неправомерно облагодетелстване, каквото би се явило при преизчисляване на размера на първоначално полученото обезщетение съобразно възнаграждението, получавано от служещия в последващ период.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който след изслушване на съдебно-счетоводна експертиза за размера на обезщетението, дължимо съобразно прослужените години след първоначалното освобождаване от военна служба, да се произнесе по основателността на предявената претенция по чл. 237, ал. 2 ЗОВСРБ отм..

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 212 от 29. 06. 2009 година по гр. д. № 231/2009 година на Старозагорски окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: