Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Д. от [населено място] чрез адв. Д. И. от Хасковската адв. к. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 155 от 27.V.2010 г. постановено по в. гр. д.№ 251/2010 г., с което е отменено решение № 35 от 15.ІІІ.2010 г. по гр. д.№ 557/2009 г. на Димитровградския районен съд за уважаване на иска му за отмяна на дарение по чл. 227 ал. 1 б.”в” от ЗЗД и вместо това е постановено отхвърляне на претенцията срещу надарения В. В. Й. като неоснователна и недоказана. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост.

В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от В. В. Й. от [населено място] чрез адв. В. З. от Хасковската адв. к., в който се поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 от ГПК според изискванията на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС т. 1.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:

С нот. акт от 4.ІІ.2008 г. роденият през 1922 г. ищец Г. Т. Д. дарява на ответника В. В. Й. (негов наемател) собствените си ид. части от двуетажна еднофамилна жилищна сграда и гараж, изградени върху общински имоти въз основа на отстъпено право на строеж в [населено място], със запазено право на ползване за дарителя до края на живота му. Собственик на другата ид. част е дъщерята на дарителя М. Д., с която дарителят не е в добри отношения след извършения дарствен акт. На 23.ІV.2009 г. дарителят е изпратил на дарения нотариална покана за изплащане на месечна издръжка от 150 лв поради ниска пенсия и необходимост да ползва чужда помощ срещу заплащане в ежедневието, за да води нормален живот поради напредналата си възраст и влошено здравословно състояние и невъзможност да се обърне към свой близък родственик за издръжка. След получаване на поканата дареният не е заплащал издръжка на дарителя си. Вторият етаж от сградата е ползван от съсобственицата дъщеря на ищеца, а последния и дарения са живяли в първия етаж. В края на месец V 2009 г. ищецът не е допуснал в сгарадата надарения като сменил ключовете.

На 2.VІІ.2009 г. Г. Д. е предявил иск с правно основание чл. 227 ал. 1 б.”в” от ЗЗД срещу В. Й. за отмяна на направеното в полза на последния дарение поради недаване на издръжка, от която дарителя се нуждае. Установен е размера на получаваната от ищеца пенсия в размер на 243 лв месечно до 1.VІІ.2009 г., увеличен на 265. 71 лв след тази дата. От заключението на съдебно счетоводната експертиза е установен средния месечен необходим паричен разход по данни от Националния статистически институт за 2009 г. в размер на 278. 76 лв за месец VІІ и 291 лв за месец август 2009 г.( за периода след предявяване на иска за отмяна на дарението).

С решението на Димитровградския районен съд по гр. д.№ 577/2009 г. искът е уважен като е отменено дарението поради неплащане на необходимата за ищеца издръжка след покана до дарения. Прието е, че получената цена за продадени земеделски земи 800 лв 13 месеца преди изпращане на нотариалната покана не би могла да покрие нуждите на ищеца от допълнителни суми за издръжката му.

С въззивния съдебен акт на Хасковския окръжен съд по гр. д.№ 251/2010 г. е отменено първоинстанционното решение и спорът е пререшен, като е прието, че не е установена нужда от издръжка за ищеца, която не е задовена от получаваната от него пенсия, чийто размер е среден за страната. Освен това получената цена за земеделските земи, продадени от ищеца малко след дарението, чиято отмяна се иска, му осигурява необходимата добавка за посрещане на разходите му, както и с оглед големината на притежавания жилищен имот съществува възможност за отдаване на част от него под наем. Т.е. прието е, че ищецът не се намира в нужда да му бъде заплащана издръжка от дарения. Това е обосновало отхвърлянето на претенцията за отмяна на дарението.

В изложението по чл. 280 ал. 1 от ГПК касаторът поставя следните въпроси: Влошаването на отношенията между дарител и надарен неправилно е преценено от съда като фактор, поставил ищеца в невъзможност надарения да се грижи за него, който извод противоречи на практиката на ВКС по тези спорове. Настоящият състав на ВКС приема, че отговорът на този въпрос не стои в основата на преценката за основателност, респ. неоснователност на предявената претенция, а само е послужил като допълнителен аргумент при обосноваване на преценката на въззивния съд за неустановеност на нуждата на дарителя от издръжка към момента на поискването и предявяване на претенцията. Поради това по този въпрос не следва да се допусне касационно обжалване.

На второ място, касаторът поставя въпроса за съотношението на получаваната от него пенсия и размера на средната пенсия за страната, което е мотивирало Хасковския окръжен съд за отхвърляне на предявената претенция. В тази връзка ищецът се позовава на Решение № 375 от 9.V.2003 г. по гр. д.№ 937/2002 г. на ІІ г. о., според което не може да бъде отменено дарение, когато дарителят е в състояние да реализира месечен доход над размера на средната за страната работна заплата. Основен критерий при преценка основателността на претенция с правно основание чл. 227 ал. 1 б.”в” от ЗЗД според установената практика на ВКС не е съпоставката на получаваните от ищеца дарител доходи с някакви средни по размер пенсии, респ. работна заплата, а дали е налице незадоволена от получаваните доходи от ищеца нужда с оглед на негови конкретни доказани по делото необходими за съществуването му разходи. Цитираното решение на ІІ г. о. на ВКС има казуистично значение в контекста на данните за разглеждания случай от 2003 г. Другите две представени решения на ВКС: № 810 от 6.VІ.2008 г. на ІV г. о. по гр. д.№ 2605/2007 г. и № 934 от 1.Х.2008 г. на ІІІ г. о. на ВКС по гр. д.№ 6096/2007 г. нямат връзка с повдигнатите проблеми по настоящия казус. С оглед на изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което искането на касатора следва да се отклони. Няма направено искане за присъждане на разноски от ответната страна, нито е документирано извършването им, поради което по такъв въпрос ВКС не се произнася.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 155 от 27.V.2010 г. по гр. д.№ 251/2010 г. на Хасковския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: