О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 673

С., 10. 05. 2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и единадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СТОИЛ СОТИРОВ

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 1056 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Георги Н. Н. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. К., против въззивното решение № 38 от 9 април 2010 г., постановено по в. гр. д. № 54 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г., с което е потвърдено решение № 1705 от 21 декември 2009 г., постановено по гр. д. № 1842 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2008 г.

В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е явно необосновано, защото основния си извод за пасивната легитимация в процеса съдът намерил в разпоредбите на ПУДДП “ФЗД”; незаконосъобразно съдът приема, че местата за лишаване на свобода нямат юридическа самостоятелност и за тяхната дейност, свързана с полагането на труд от затворниците, няма да отговаря Министерството на правосъдието, което е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 64 ЗИН отм. и с разпоредбите на ПУДДП “ФЗД”; общата компетентност на ДП “ФЗД” не отменя функциите на ответника по иска, с които той е натоварен по ЗИН, а дейността на държавното предприятие е само подпомагаща. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в самата касационна жалба, се сочи, че...