О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 720

гр.София, 17. 05. 2011 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

единадесети май две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 580/ 2011 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по искане на Столична община (СО) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 02. 11. 2010 г. по гр. д.№ 7408/ 2010 г., с което частично е потвърдено (в обжалваната пред СГС част) решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 24752/ 2009 г. По този начин СО е осъдена на основание чл. 49 от ЗЗД да заплати на Б. Ч. Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер 2 000 лв.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправните въпроси от къде произтича задължението на СО, в причинна връзка от неизпълнението на което ищецът (ухапан от бездомно куче) търпи вреди, както и кое фактическо положение съставлява неизпълнение на задълженията на СО. Заявява, че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата, както и че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.

Ответникът по касация Б. Н. оспорва жалбата, счита, че не са налице предпоставките на чл. 280 от ГПК, тъй като въззивният съд е съобразил практиката на ВКС по поставените въпроси и моли обжалването да не бъде допускано.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е...