О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 292

гр.София, 12. 05. 2011 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

единадесети май две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч. гр. д.№ 269/ 2011 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 вр. ал. 1 т. 1 от ГПК.

Образувано е частна жалба на особения представител на ответника по делото Г. Н. М. - адв.Х. М. - срещу определение на Пловдивски окръжен съд № 610 от 02. 03. 2011 г. по гр. д.№ 3386/ 2010 г. С обжалваното определение на жалбоподателя е върната (поради невнасяне в срок на дължимата такса от 2 % върху обжалваемия интерес) въззивната му жалба срещу решение на Пловдивски районен съд, по гр. д.№ 7741/ 2009 г.

Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като в случаите, когато жалбата се подава от особен представител, не се дължи внасяне на държавна такса по нея. Моли същото да бъде отменено.

Ответната по частната жалба страна – Г. Б. П. - не взема становище.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Пловдивски районен съд е сезиран с искова молба от Г. П. против Г. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за парични вземания в размер 31 237, 20 лв. На посочения в исковата молба адрес ответникът не е намерен от длъжностно лице по призоваването, поради което съдът е оставил исковата молба без движение до представяне на удостоверение за постоянният му адрес. На 06. 10....