Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на десети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Д. ЧЛЕНОВЕ:Е. К. СЛАВИНА ВЛАДОВА

при секретар И. В. И. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от председателяИ. Д. по адм. дело № 7145/2021

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на Общински съвет Сапарева баня против решение № 128 от 28.04.2021 г., постановено по адм. дело № 355/2020 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. Касаторът навеждат доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците – И. И. и Н. С., чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът А. С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски.

Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Кюстендил отменя решение № 160/30.07.2020 г. на Общински съвет Сапарева баня, обективирано в протокол № 10 от проведено заседание на 30.07.2020 г., с което не се дава съгласие за промяна на границите на част от УПИ VІІ – за парк, кв. 92, която част представлява ПИ с идентификатор 65365.601.1029 по КККР на гр. Сапарева баня по искане от 30.09.2019 г. и от 26.11.2019 г. за създаване на УПИ с излаз на улица и с възможност за реализиране на малкоетажно жилищно застрояване, съгласно приложени два варианта, които засягат имоти – публична общинска собственост, съставляващи ПИ с идентификатор 65365.601.1033, с начин на трайно ползване – обществен селищен парк, градина и ПИ с идентификатор 65365.601.1028, с начин на трайно ползване – обществен селищен парк, градина.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното решение е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Прави извод, че същото е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Констатира, че решението е прието, без наличие на становище на Общинския експертен съвет по устройство на територията. Сочи, че заявлението на наследниците на С. С. касае искане за изменение на ПУП, одобрен със заповед от 16.07.1982 г., на основание чл. 208, ал. 1, чл. 62а, ал. 4, чл. 134, ал. 2, т. 1 и ал. 4 и чл. 134а, ал. 1 ЗУТ. Констатира, че позоваването в оспореното решение на чл. 124а ЗУТ е недопустимо, тъй като органът не е изпълнил задължението си по чл. 31, ал. 2 АПК. Съдът прави извод, че в случая е налице правното основание на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ вр. чл. 208 ЗУТ, поради което прави заключения, че оспорения административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е недопустимо.

От събраните по делото доказателства е установено, че административното производство започва със заявление от 30.09.2019 г., допълнено със заявление от 26.11.2019 г. на наследниците на С. С., с което се иска да се допусне изработване на проект за изменение на ПУП по реда на чл. 135, ал. 2 ЗУТ като за собствения им поземлен имот с идентификатор 65365.601.1029 по КККР на гр. Сапарева баня с площ от 2700 кв. м. се обособи самостоятелен УПИ с излаз на улица и с възможност за малкоетажно жилищно застрояване, като са предложени два варианта. Установено е, че с влязло в сила решение на 30.07.1999 г., постановено по гр. д. № 973/1998 г. по описа на Дупнишкия районен съд е осъдена О. С. баня да отстъпи собствеността и предаде владението на Д. С. върху поземлен имот от 2700 кв. м. , включени в общински парцел І за имот пл. № 36, кв. 92 по регулационния план на гр. Сапарева баня от 1982 г., целият парцел с площ от 44 700 кв. м. Д. С. почива през 2000 г. и оставя за свои наследници Н. С., Г. М. и А. С.. Със заповед от 10.07.2001 г. на кмета на О. С. баня е одобрено попълването на кадастралния план на гр. Сапарева баня с ПИ № 2690, кв. 92, попадащ в УПИ І за парк. Впоследствие имотът е нанесен в кадастралната карта с идентификатор 65365.601.1029 и вписан като собственост на С. С. наследодателка на жалбоподателите. Като съседен на него имот е нанесен ПИ с идентификатор 65365.601.1028 общинска собственост с предназначение обществен селищен парк, градина. Със заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява че съгласно действащия регулационен план от 1982 г., изменен със заповед от 2001 г., двата поземлени имота са напълно идентични с УПИ VІІ – за парк. Установява се и, че с регулационния план от 1982 г. процесното УПИ VІІ е бил парцел І от кв. 92, отреден за парк. С влязло в сила решение на 20.07.2020 г., постановено по адм. д. № 53/2020 г., на основание чл. 256, ал. 1 АПК, е осъден кмета на О. С. баня да се произнесе по заявлението от 30.09.2019 г., допълнено със заявление от 26.11.2019 г. на наследниците на С. С., като приключи преписката с изричен акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ и определя едномесечен срок за произнасяне. Със заповед от 22.07.2020 г. кметът на О. С. баня спира производството по издаването на административен акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, като приема, че в случая е приложима нормата на чл. 15, ал. 5 ЗУТ, за което е необходимо съгласието на общинския съвет. Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. С оспореното решение пред първоинстанционния съд общинският съвет не дава съгласие за промяна в границите на част от УПИ VІІ – за парк, кв. 92, която част представлява ПИ с идентификатор 65365.601.1029 по КККР на гр. Сапарева баня. При тези данни изводът на съда, че е налице годен за оспорване индивидуален административен акт, е незаконосъобразен. В случая независимо дали е налице правното основание, посочено от жалбоподателите в искането им за допускане на изработване на проект за изменение на ПУП или е налице друго такова за исканото изменение и независимо дали са налице или не хипотезите на чл. 15 ЗУТ оспореното решение на общинския съвет е взето на основание чл. 21, ал.1, т. 8 ЗМСМА, който определя правомощията му да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Това решение обаче е взето в производство във връзка с постановяване на акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ и като такова е част от процедурата по постановяване на заповед за допускане на изработване на проект за изменение на ПУП или отказ за това. Доколко в случая решението на общинския съвет е преюдициално за издаване на акта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, е предмет на проверка при преценка на законосъобразността на заповедта за спиране на производство по издаване на този акт, която не е обжалвана и е влязла в сила. Последната не е предмет на настоящото производство, поради което правилността й не може да бъде проверена. От изложеното следва, че в случая оспореното решение на общинския съвет е част от производството по издаване на административен акт и като такова съгласно чл. 21, ал. 5, изр. 1 АПК не е индивидуален административен акт, поради което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Ето защо като се произнася по недопустима жалба Административен съд гр. Кюстендил постановява недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.

С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди А. С. да заплати на О. С. баня сумата 70 лв., представляваща заплатена държавна такса за касационното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 128 от 28.04.2021 г., постановено по адм. дело № 355/2020 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил.

ОСЪЖДА А. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на О. С. баня сумата 70 лв. (седемдесет лева) представляваща направени по делото разноски. ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Илияна Дойчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емилия Кабурова

/п/ Славина Владова