О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
гр.София, 05. 11. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тридесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 286/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по искане П. на Република България за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Х. окръжен съд № 316 от 03. 12. 2010 г. по гр. д.№ 455/ 2010 г. С посоченото решение е отменено решение на Свиленградски районен съд по гр. д.№ 261/ 2009 г., след което е постановено ново решение по същество, като са уважени предявените от В. А. А. против касатора искове, квалифицирани по чл. 2 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗОДОВ за сумата 6 160, 19 лв – обезщетение за имуществени вреди и за сумата 2 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на неоснователно повдигнато срещу ищеца обвинение по сл. д.№ 181/ 2003 г. по описа на О. – Х.. За разликата до пълните предявени размери съответно от 8 000 лв и 5 000 лв исковите претенции са отхвърлени.
Въззивното решение е обжалвано само от П. и по отношение на осъдителната спрямо нея част. Следователно в частта, в която исковете са отхвърлени, това решение следва да се счита влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че при постановяване на решението въззивният съд, в противоречие[населено място] решение № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, приел, че прокуратурата отговаря за вредите, настъпили в...