Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на [фирма] срещу решение № 444-ПОД от 27. 06. 2016 г. на заместник - председателя и ръководещ управление "Осигурителен надзор" на Комисията за финансов надзор, с което е задължено ПОД [фирма] в тримесечен срок от получаване на решението да извърши необходимите действия и да преустанови нарушението на чл. 177, ал. 6 във връзка с чл. 249 от КСО по отношение недвижимия имот, собственост на ДПФ „А. Б.", находящ се в [населено място], [улица], представляващ обособена част от ЗБО [наименование] със застроен обем от 558 куб. м и 8, 30 кв. м идеални части от общите части на сградата, който понастоящем се ползва за нуждите на [фирма], ЗАД [фирма] и ЗАД [фирма].

Жалбоподателят счита, че липсват фактически основания за издаване на акта и не са относими към приложената правна норма. Решението не съдържа изложение на логически и правни изводи по отношение на констатираната фактическа обстановка и във връзка с необходимостта за налагане на принудителната администативна мярка с оглед целите по чл. 344, ал. 1 КСО. Счита, че не е налице нарушение на чл. 177, ал. 6 КСО тъй като ДПФ "А. Б." е отдало под наем процесния имот на лице, което не е свързано с дружеството и което не е от кръга на лицата по чл. 177, ал. 6 КСО, както и че актът не съответства на целта на закона и на принципа за съразмерност.

Ответната страна счита жалбата за неоснователна, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, подадена на 22. 08. 2016 г. Решението е получено лично от изпълнителния директор на дружеството на 29. 06. 2016 г., видно от отбелязването върху писмо изх.№ РГ-12-05-17/28. 06. 2016 г. на КФН /стр. 27 от делото/. При обжалването по административен ред с решение № 590- ПОД от 11. 08. 2016 г. на КФН е отхвърлена жалбата на ПОД [фирма] срещу решение № 444-ПОД от 27. 06. 2016 г. на заместник - председателя и ръководещ управление "Осигурителен надзор" на Комисията за финансов надзор, което е изпратено на жалбоподателя с писмо изх. № 91-01-380/11. 08. 2016 г. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Решение № 444-ПОД от 27. 06. 2016 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, е издадено на основание чл. 17, ал. 1, т. 12 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР) (ЗКФН), чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 345, ал. 1 КСО. Административният орган е задължил ПОД [фирма] в тримесечен срок от получаване на решението да извърши необходимите действия и да преустанови нарушението на чл. 177, ал. 6 от КСО във връзка с чл. 249 от КСО, по отношение недвижимия имот, собственост на Доброволен пенсионен фонд „А. Б.” (ДПФ „А. Б.”), находящ се в [населено място], [улица], представляващ обособена част от ЗБО [наименование] със застроен обем от 558 куб. м, и 8, 30 кв. м. идеални части от общите части на сградата, който ползва за нуждите на [фирма], ЗАД [фирма] и ЗАД [фирма].

В мотивите на административния акт е посочено, че от представените от ПОД [фирма] документи, е установено, че имотът с адрес [населено място], [улица], е отдаден под наем с договор от 30. 12. 2010 г. сключен между ДПФ „А. Б." в качеството на наемодател от една страна и [фирма] и [фирма], в качеството на сънаематели от друга. Впоследствие между страните са сключени два анекса към договора, с които са уредени промени в наемната цена и срокът на договора е удължен до 31. 12. 2019 г. включително.

С договор за наем № ДН-0044 от 30. 12. 2010 г., /на същата дата, на която управлявания от ПОД [фирма] ДПФ е отдал под наем имота/, [фирма] е преотдал под наем съответната наета от дружеството част от недвижимия имот на [фирма] и на [фирма]. Впоследствие между страните са сключени два анекса към договора, с които са уредени промени в наемната цена и срокът на договора е удължен до 31. 12. 2019 г. включително.

С писмо вх. № 14-00-64 от 01. 06. 2016 г. [фирма] уведомила КФН, че ползва съответната част от недвижимия имот за банков офис, съобразно нуждите на банката.

ПОД [фирма] и [фирма] са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2, т. 3, б. „б" във връзка с т. 4, б. „а" от ДР на КСО. тъй като дейността и на двете дружества се контролира от трето лице- [фирма].

Изложени са мотиви, че [фирма] е вписан като застрахователен агент на ЗАД [фирма] и на ЗАД [фирма], както и в качеството на осигурителен посредник на ПОД [фирма]. С писмо вх. № 93-00-612 от 02. 06. 2016 г. [фирма] уведомил КФН, че в посочения имот извършва дейност като застрахователен агент на ЗАД [фирма] и на ЗАД [фирма]. [фирма] осъществява застрахователно посредничество единствено за посочените застрахователи.

Прието е, че в частта от недвижимия имот, наета от ЕТ ,,Т. Г." се извършва застрахователна дейност от името и за сметка на ЗАД [фирма] и на ЗАД „А. Б.' АД, поради което съответната част от недвижимия имот се ползва за нуждите на двете застрахователни дружества.

Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 6 от КСО, не се допуска ползването на инвестиционните имоти, собственост на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване, за нуждите на управляващото го пенсионноосигурително дружество и на свързаните с него лица. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 249 от КСО, за инвестициите на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване се прилагат разпоредбите на глава четиринадесета от кодекса, с изключение на чл. 178 и 180а. Прието е, че е налице нарушение на забраната по чл. 177, ал. 6 във връзка с чл. 249 от КСО, тъй като находящият се в [населено място] недвижим имот, собственост на ДПФ „А. Б.", се ползва за нуждите на свързани с ПОД [фирма] лица - [фирма], ЗАД [фирма] и ЗАД [фирма].

Изводите са потвърдени в решението на КФН при обжалването по административен ред. Административният акт е законосъобразен.

Неоснователно се твърди, че решението е лишено от мотиви, не съдържа изложение на логически и правни изводи и не е ясно защо е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 177, ал. 6 от КСО.

Решението съдържа изложение на констатирани факти и обстоятелства, че ДПФ „А. Б.” притежава недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ обособена част от ЗБО [наименование], който имот е отдаден под наем. Установено е, че действителни ползватели на имота са [фирма], ползващо имота за собствени нужди като банков офис и [фирма], ползващ имота за извършване на дейност като застрахователен агент на ЗАД [фирма] и ЗАД [фирма]. Въз основа на тези установени обстоятелства в решението е мотивирано, че недвижимият имот, собственост на ДПФ „А. Б.”, се ползва за нуждите на свързани с ПОД [фирма] лица, а именно [фирма], ЗАД [фирма] и ЗАД [фирма], в нарушение на чл. 177, ал. 6 от КСО във връзка с чл. 249 от КСО. Може да се приеме и че имотът се ползва за нуждите на свързано лице с управляващото фонда дружество.

Неоснователно е твърдението, че е нарушен чл. 177, ал. 6 от КСО във връзка с § 1, ал. 2, т. 22 от ДР на КСО.

Неотносими са доводите, че договорът за наем е сключен при пазарни условия и отчита в максимална степен интересите на осигурените в ДПФ „А. Б.” лица. Н. [] и [фирма] са регистрирани като осигурителни посредници на ПОД [фирма], както и като застрахователни агенти на ЗАД [фирма] и ЗАД [фирма]. [фирма] е преотдало под наем имота на [фирма] на същата дата, на която го е наело, от което следва да се направи извод, че е налице използване от трети лица при заобикаляне на законовата забрана, уредена в чл. 177, ал. 6 от КСО.

Неоснователни са доводите, че решението нарушава § 1, т. 22 от ДР на КЗО тъй като няма забрана застрахователният агент да извършва и друга дейност в наетия имот.

От Търговския регистър към Агенцията по вписванията е установено, че основната икономическа дейност на [фирма], ЕИК [ЕГН], е "дейности на застрахователни брокери и агенти”, а от публичния регистър на КФН, че [фирма] е вписан като застрахователен агент само на ЗАД [фирма] и ЗАД [фирма].

Съгласно чл. 313. ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) застрахователният агент е физическо лице или търговец, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 11 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР), което срещу възнаграждение по възлагане от застраховател извършва застрахователно посредничество от негово име и за негова сметка. Съгласно чл. 315, ал. 1 от КЗ застрахователният агент може да посредничи за един застраховател, получил лиценз за извършване на дейност по застраховане, обхващащо класове застраховки по раздел I от приложение № 1 (животозастраховане), и за един застраховател, получил лиценз за извършване на дейност по застраховане, обхващащо класове застраховки по раздел II от приложение № 1 (общо застраховане). Установено е, че [фирма] е застрахователен агент и осъществява застрахователно посредничество само за ЗАД [фирма] и ЗАД [фирма].

Правилно е прието от административния орган, че след като в частта от недвижимия имот, наета от [фирма], се извършва застрахователна дейност от името и за сметка на ЗАД [фирма] и ЗАД [фирма], следва да се направи извод, че съответната част от недвижимия имот се ползва за нуждите на двете застрахователни дружества.

Неправилно жалбоподателят счита, че разпоредбата на чл. 177, ал. 6 от КСО касае само забрана за ползване на инвестиционния имот по силата на договорно правоотношение между свързаното лице и съответния фонд. Разпоредбата се отнася до действителния ползвател на имота. Имотът собственост на фонда фактически се ползва за нуждите на управляващото го дружество, което е дружеството - жалбоподател.

Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 предл. последно АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ПОД [фирма] срещу решение № 444-ПОД от 27. 06. 2016 г. на заместник - председателя и ръководещ управление "Осигурителен надзор" на Комисията за финансов надзор, с което е задължено ПОД [фирма] в тримесечен срок от получаване на решението да извърши необходимите действия и да преустанови нарушението на чл. 177, ал. 6 във връзка с чл. 249 от КСО по отношение недвижимия имот, собственост на ДПФ „А. Б.", находящ се в [населено място], [улица],

Осъжда ПОД [фирма] да заплати на Комисията за финансов надзор разноски по делото в размер на 500 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Петчленен състав на Върховния административен съд.