Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

[фирма] обжалва Решение № 1209/02. 06. 2016 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 372/2016 г., с което е отхвърлено оспорването му срещу Заповед № 72/08. 05. 2014 г. на кмета на район „Одесос“ – община В., нареждаща премахването на незаконен строеж „Въздушни кабелни мрежи, монтирани по фасадите и покривите на сградите, по стълбовете за улично осветление и дърветата в 8-ми микрорайон по плана на гр. В.“ в твърдяната като засягаща изградена от дружеството мрежа част (индивидуализирана в диспозитива на съдебното решение).

Ответникът – кмета на район „Одесос“ при община В., е депозирал възражение срещу жалбата.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за недопустимост на решението поради съответна на жалбата против заповедта на основанията по чл. 159, т. 4 и 5 АПК, евентуално – за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е допустима. При извършена по повод на нея проверка по чл. 218, ал. 2 вр. чл. 209, т. 2 АПК се констатира недопустимост на атакуваното решение.

1. Заповедта е издадена срещу неизвестен извършител. Тъй като дружеството не е нейн адресат, съответно тя не му е и съобщена изрично чрез отправяне на писмено съобщение - § 4, ал. 2, изр. 1-во ДР ЗУТ. Целта на съобщаването на акта е да се обезпечи възможността за запознаването на заинтересованата страна със съдържанието му (арг. чл. 61, ал. 2 АПК, допускащ и устно уведомяване), което пък е предпоставка да се подготви оспорването му в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ.

2. Дори и при отсъствието на нарочно съобщаване на административния акт, преценката за срочността на жалбата до съда е допустима, ако е установим момента на действителното узнаване на факта на издаване на конкретния акт и предмета на обективираното в него волеизявление. Приемането на противното по същество би разрешило злоупотребата с процесуално право (вж. чл....