Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], със седалище [населено място], против решение № 2157/31. 03. 2016 г. по адм. дело № 12279/2015 г. на Административен съд-София град, Трето отделение, 51-ви състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството, срещу решение № Ц-27/31. 07. 2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел ІV, т. 5. Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на жалбата, по която е образувано производството пред АССГ.
Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - [фирма] /Е./, редовно призовано, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалбата на [фирма], против решение № Ц-27/31. 07. 2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел ІV, т. 5, с която за производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, е определена цена за достъп до електропреносната мрежа без ДДС, в размер на 7. 14 лв/МВч, при посочените в т. 6 ценообразуващи елементи - необходими годишни приходи от 20 307 хил. лв и количества електрическа енергия от 2 844 860 МВч. В първоинстанционното производство са релевирани възражения за наличието на отменителни основания по чл. 146, т. 2-5 АПК. Твърди се, че органът не е спазил установената форма и е нарушил процесуалните правила, доколкото издаденото решение не съдържа включително икономическа обосновка на приетия размер разходи за допълнителен резерв и на стойността на възвращаемост на капитала, което влече извод за липсата на фактически основания за издаването на акта. Изтъкнато е, че при издаването му не е спазен материалния закон, изискващ определените от комисията цени да не са дискриминационни. Възразено е, че решението е дискриминационно спрямо производителите на слънчева и вятърна енергия. Развити са доводи, че цената е определена в нарушение на изискванията на Наредба № 1/2013 г., както и че с него не са спазени разпоредбите и целите на ЗЕ и ЗЕВИ за насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници, както и съответните, относими актове от правото на Европейския съюз.
С оглед на тези оплаквания и въз основа данните от представената административна преписка, съдът е установил, че производството по определяне на цени е започнало по заявление за утвърждаване на цени на електрическата енергия, подадено от Е. на 31. 03. 2015 г., по което е изчислена за предстоящия регулаторен период от 1. 07. 2015 г. до 30. 06. 2016 г., цена за достъп на производители от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени в размер на 5. 59 лв/МВч. Към заявлението е приложено самостоятелно предложение за утвърждаване на посочената цена за достъп, основана на осигурени допълнителни резервни мощности, балансиращи променливата генерация от соларните и вятърни паркове, които по изброените причини са останали некомпенсирани в периода 2012-2014 година. Компенсация не е постигната и с предходното решение № Ц-6/13. 03. 2014 г. В предложението са посочени и изходните условия, съставляващи база за определяне на процесната цена на достъп: разходите за осигуряване на допълнителния резерв, формирани на база средночасова разполагаемост 170 МВт, остойностени по цена от 10 лв/МВч.; очакваното значително намаление на приходите от реактивна енергия, поради изменението на чл. 7 от приложимата наредба, поради ограничаване на използването на реактивна енергия от разпределителните дружества и крайните клиенти и неизплатените задължения на клиентите към Е. към 31. 01. 2014 г. за реактивна енергия. Посочена е норма на възвращаемост, вече утвърдена с решение № Ц-6/2014 г., като са определени и прогнозните количества енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ за регулаторния период. Всички ценообразуващи елементи са представени в табличен вид, съпоставени с предходния регулаторен период. Преди изготвяне на доклада от назначената работна група, от Е. е внесено допълнение от 22. 05. 2015 г., в което към ценообразуващите елементи по таблицата от предложението му от 31. 03. 2015 г. е включен и изчислен некомпенсиран разход за осигуряване на допълнителен резерв за първично и вторично регулиране, свързан с производството на енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ. Предложено е също така изменение при поетапно компенсиране на разходите, начиная от 01. 07. 2015 г. На тази нова база е формирана предлагана цена на достъп, възлизаща на 11. 60 лв.
Обосновано, в резултат съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, административният съд е счел, че при приемане на процесното решение са изпълнени всички нормативни изисквания във връзка с подготовката и общественото му обсъждане, кворума на заседанието, на което е прието, и мнозинството. В тази връзка правилно е констатирано, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на материалната и времевата му компетентност, в писмена форма и при излагане на фактическите и правни основания за това. Възраженията на жалбоподателя са обсъдени подробно, при което е прието, че в случая е съобразена разпоредбата на чл. 27 НРЦЕЕ, за регулиране на цената за достъп до електропреносната мрежа, която има специален характер по отношение на общите правила за утвърждаване, определяне и изменение на цени по глава четвърта от нея. Цената за достъп може да включва различни компоненти в зависимост от структурата на разходите, при изпълнение на условието по чл. 31, ал. 2 ЗЕ - да възстановява икономически обоснованите разходи за дейността на енергийното предприятие, което в случая е налице. В резултат, за законосъобразно е прието извършеното компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост за периода от септември 2012 до април 2015 г. В подкрепа на този извод са и разпоредбите във връзка с договорите за достъп, уредени в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за управление на електроенергийната система. Доколкото използването на преносната мрежа е не само за пренос на ел. енергия, но и за предоставяне на допълнителни услуги и получаване на системни услуги, е съобразено съдържанието на системните услуги, легално дефинирано в нормата на т. 53а ДР ЗЕ, като е отчетена спецификата при предоставянето им от страна на Е. на ФЕЦ и ВяЕЦ, силно зависими от променливите метеорологични условия. Приета е за неоснователна жалбата и срещу определената от КЕВР норма на възвращаемост в размер на 3. 33%. Още повече, че този размер е приложен и за останалите необжалвани части от решението, като е много под размера, вече определен в решение № Ц-6/2014 г. - от 6. 83%, и съответства на правилата на чл. 14 и чл. 9 от наредбата. Правилно е съобразено и разпределението на доказателствената тежест в процеса, включително с оглед недоказаността на възражението на жалбоподателя срещу стойността на нормата на възвръщаемост, както и че комисията подробно е мотивирала утвърдената от нея цена. В съдебния акт са анализирани доводите по жалбата за неравнопоставеност между отделните производители на ел. енергия. В тази връзка е посочено, че в областта на енергетиката равнопоставеност означава не еднакви цени за достъп за всички производители, а равни възможности за участие на енергийния пазар и то по начин, който да не води до неоснователно обременяване на една категория предприятия за сметка на друга. Необходимостта Е. да извърши допълнителни разходи, обусловени от спецификата на производство от процесните централи обективно обуславя определянето на по-висока цена за достъп за тях. Правилно за неоснователни са счетени и възраженията за противоречие на акта с целта на закона. Изцяло е разграничено правото на производителите на енергия от възобновяеми източници на преференциално изкупуване на произведената от тях ел. енергия при спазване правилата на ЗЕВИ, от правото им да използват преносната мрежа, уредено в ЗЕ и то по начин, по който да се оптимизират разходите и ефективно да се ползват енергийните ресурси. Обсъдени са и възраженията на жалбоподателя за недължимост на цена за достъп на Е., тъй като заплащал такава на съответното електроразпределително дружество, при което същите са приети за неоснователни с оглед изричното правило на чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ. По тези съображения, обжалваната част на акта на регулаторния орган е приета за законосъобразна, а жалбата против нея - за неоснователна. Решението е правилно.
В касационната жалба под формата на касационни основания най-общо са възпроизведени възраженията, релевирани в първоинстанционното производство.
В тази връзка, на първо място следва да се отбележи, че не намират основание оплакванията за допуснати при постановяване на административния акт съществени нарушения на процесуални правила. Действително, съдът е установил, че в случая не е спазено правилото на чл. 36а ЗЕ, налагащо Е., като оператор на преносна мрежа, един месец преди подаване на заявлението за изменение на действащи цени, да оповести предложението си в средствата за масова информация. Заинтересованата страна не твърди и не представя доказателства за изпълнение на това свое задължение, поради което правилно е прието, че Е. не е оповестил предложените от него цени. Обоснован е направеният в тази връзка извод, че това нарушение няма съществен характер, тъй като не е засегнало правото на жалбоподателя на защита. Смисълът на оповестяването е да бъдат информирани потребителите на предоставяната услуга за предстоящо производство във връзка с промяна на цената, на която тя се предоставя. Това уведомление е извършено от регулиращата комисия, която е публикувала на интернет страницата си информация за започналото административно производство по издаване на решение № Ц-27 и за предстоящото му обществено обсъждане. С това жалбоподателят също следва да се счита уведомен и не е имало обективна пречка да участва на обсъждането и след като се запознае с предложенията, да изрази становище по тях, както са направили редица други субекти на провоотношения, във връзка с енергетиката. Ето защо неспазването от Е. на задължението му по чл. 36а, ал. 1 ЗЕ не съставлява нарушение на административните правила, водещо до незаконосъобразност на административния акт.
Друго нарушение на тези правила според касатора е неприлагане от страна на Е. на доказателствата, изискуеми според приложимата наредба и Указанията за образуване на цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос на ел. енергия през електропреносната мрежа при прилагане на метод на регулиране "норма на възвръщаемост", във връзка с подаденото заявление за изменение на цените. Възражението е неоснователно на първо място, поради факта, че самият регулаторен орган е преценил, че направеното предложение на оператора е редовно, като информацията, с която разполага и до която има достъп е достатъчна да обоснове разчетите и данните, съдържащи се в него. Отделно от това една част от информацията е публично достъпна, като подлежаща на публикуване; друга част е достъпна и е на разположение на комисията по силата на изпълнение на задълженията на Е., като лицензиант - чл. 52 от Наредба № 3/2013 г.; трета част се извлича от съответните отчети и данни, предоставени от останалите лицензианти - НЕК, електроразпределителни и електроснабдителни дружества, доколкото с решение № Ц-27 се регулират цени и на други участници в процеса. На трето място, ако жалбоподателят е смятал, че няки от предоставените от Е. данни не съответстват на действителното положение, е имал процесуалната възможност да поиска извършване на проверка чрез съдебно-икономическа експертиза. Изобщо, изложените от съда в тази връзка мотиви, противно на оплакванията в касационната жалба, са подробно обосновани и правилни, поради което не е нужно да се повтарят.
Неоснователни са и твърденията за допуснати нарушения на материалния закон, тъй като дължимата цена за достъп е определена не само въз основа на данните за предходния 12-месечен отчетен период, наречен базисна година, но в него са включени и разходи за компенсиране, направени от Е. за осигуряване на допълнителни резервни мощности за балансиране на променящата се генерация енергия, произвеждана от вятърни и соларни паркове и то за периода 2012-2015 година. Оплакването е неоснователно с оглед действащите към момента на приемане на решението принципи и правила при ценообразуването. Нормата на чл. 27 НРЦЕЕ е част от раздел трети от тази наредба, уреждащ правоотношенията във връзка с регулирането на цените. Пърата и третата алинея от нея показват базата данни, която подлежи на оценка и анализ при утвърждаването им от регулаторния орган, като ал. 1 има за предмет прогнозните приходи и прогнозното количество ел. енергия, а ал. 3 - пределната стойност на разходите за закупуване на студен резерв и допълнителни услуги. В същото време ал. 4 сочи компонентите, които се включват в цената за достъп в неизчерпателен вид, тъй като позволява включване, освен на цената за мощност/разполагаемост и цената за енергия и други елементи, функционално свързани със структурата на разходите. Именно, като разход Е. е посочил пред комисията финансовите средства за осигуряване на допълнителен резерв за първично и вторично регулиране, свързан с производството на ел. енергия, произведена от вятърни централи и фотоволтаици. Понятията са легално дефинирани в пар. 1, т. 13 и т. 45 от допълнителната разпоредба на ПУЕС. Първичното регулиране е автоматична децентрализирана функция на турбинните регулатори на синхронизираните към електроенергийната система производствени агрегати, която поддържа баланса между производството и потреблението, като променя изходящата мощност на генераторите в зависимост от отклоненията на честотата. А вторичното е централизирано автоматично управление на генераторни блокове в контролна зона и/или блок, базирано на използване на резерва за вторично регулиране за изпълнение на формулираните две цели. Както в административното, така и в съдебното производство Е. обосновава направените за това разходи с обективната необходимост от закупуване на допълнителни резервни мощности, чрез които да се балансира променливата генерация на соларни и вятърни паркове. То е обусловено от случайното изменение на параметрите на първичните енергийни източници, които тези производители използват - слънце и вятър, предизвикващи големи отклонения в отдаваната от тях мощност. Това не е характерно за други производители на енергия от възобновяеми източници, поради това по отношение на тях не се твърдят от оператора направени допълнителни разходи. Преценено от този аспект, възражението на жалбоподателя за неравностойно третиране е неоснователно и правилно не е уважено от първоинстанционния съд. Най-общо данните, предоставени от Е. за направени разходи в периода от 2012 г. до 2015 г., които са останали незаплатени, не са опровергани в хода на производството по проверка законосъобразността на решението на комисията и поради това са приети от нея и от съда. По делото е представено, като доказателство от жалбоподателя решение № Ц-6/2014 г. на комисията. От съдържанието му се установява, че още при издаването му е изследван въпросът с останалите невъзстановени разходи, извършени от Е. за балансиране на енергийната система при промените в нея, предизвикани от ФЕЦ и ВяЕЦ и са предприети частични мерки за компенсирането им, които обаче не са довели до пълното възстановяване за предходния период. Поради тази причина Е. ги е посочил отново в разчетите си за предходния регулаторен период, като едновременно с това е предложил мерки за възстановяването им за следващите два регулаторни периода. Регулаторния орган е съобразил тежестта на задължението и упражнявайки превомощията си е направил корекция, като е приел за обосновано компенсирането на разходите не за два, а за три последващи регулаторни периода. [адрес]