Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на [ЮЛ], седалище и адрес на управление гр. [населено място], [адрес] срещу Заповед №8121з-437 от 28. 04. 2016 г. на министъра на вътрешните работи.

С обжалваната заповед е изменена Заповед №8121з-791 от 28. 10. 2014 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22, 00 и 06, 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. І. Становища на страните:

1. Жалбоподателят – [ЮЛ], счита оспорената заповед за нормативен административен акт, тъй като отговаря на изискванията на чл. 75, ал. 1 и 2 АПК. Заповедта съдържа административноправни норми, отнася се за неопределен и неограничен кръг правни субекти, има многократно правно действие. Наред с това заповедта е издадена по прилагане на нормативен акт от по-висока степен – чл. 179, ал. 1 и 2 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), и в изпълнение на законова делегация – чл. 179, ал. 2 ЗМВР. Факта, че наименованието на акта е „заповед“ не променя характера му.

Жалбоподателят сочи, че оспореният акт страда от съществен порок, който го прави нищожен – не е обнародван. Позовава се на чл. 5, ал. 5 от Конституцията, на чл. 78, ал. 2 АПК и чл. 37, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА). Необнародването на акта е пречка той да породи предписаните му правни последици, тъй като до публикуването му не съществува като юридически факт.

Сочи, че за него, като синдикално сдружение на служителите в Министерството на вътрешните работи е налице правен интерес от оспорване на акта. Позовава се на предмета на дейност на сдружението и на Тълкувателно решение №2 от 12. 10. 2010...