Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат М. Л-Евтимова, срещу решение № 8077 от 19. 12. 2016 г. по адм. д. № 11997/2015 г. а Административен съд София-град. Касационната жалба е срещу частта от решението, с която оспорването на касатора в настоящото производство срещу решение № Ц-27 от 31. 07. 2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) в частта му по раздел VI и по същия раздел т. 1 е отхвърлена. Съдът е осъдил [фирма] да заплати на КЕВР разноски в размер на 600.

Със същото решение административният съд е оставил без разглеждане оспорването на [фирма] срещу същото решение на КЕВР но в частта му по раздел VI, т. 2 и в тази част е прекратил производството по делото. Срещу тази част от решението, която има характер на определение, няма подадена частна жалба, поради което тази част е влязла в законна сила и не е предмет на настоящото производство.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Касаторът релевира и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения моли, обжалваната част от решението на Административния съд София-град да се отмени, като се отмени и обжалваната част от решението на КЕВР, а преписката се върне на административния орган, като му се дадат указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът претендира присъждане на направените разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение.

Ответната страна КЕВР, чрез процесуалният си представител юрисконсулта Методиева оспорва касационната жалба. Намира я за неоснователна по съображения, които излага в представените писмени бележки. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че е...