О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1893

гр. София, 15.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

като изслуша докладваното от съдия Диана Коледжикова ч. гр. д. № 962 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Софтранс ауто“ ЕООД, подадена чрез адв. Н. Н., срещу определение № 3275 от 18.12.2024 г. по ч. гр. д.№ 3374/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 29.05.2024 г. по гр. д. № 11886/2023 г. по описа на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото на основание чл.232 ГПК.

Частният жалбоподател, ответник в първоинстанционното производство, твърди, че атакуваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно, тъй като процесуалният представител на ищеца нямал изрично право да оттегля двата субективно съединени иска. Искането в частната жалба е за обезсилване или отмяна на определението, с което е потвърдено прекратяването на производството по делото и за връщането му за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба я оспорва.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК се поддържа наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.3 и ал.2 ГПК. Формулиран е процесуалноправният въпрос: каква следва да бъде формата на упълномощаване за оттегляне на исковете по чл.232 ГПК, когато с една искова молба са съединени няколко иска – дали пълномощното следва да съдържа общо право за оттегляне или е необходимо овластяване за всеки един от исковете. Твърди се необходимост от отговор по този въпрос, който е от значение за точното приложение на чл.232 ГПК и...