Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Илова против Решение № 640/18. 01. 2017 г. по административно дело № 1649/2015 година по описа на Върховен административен съд, с което са отменени § 1, § 50 и § 40 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, издадена от Министъра на инвестиционното проектиране, обнародвана в ДВ бр. 93 от 11. 11. 2014 г., в сила от 12. 12. 2014 г. Твърди се, че решението е неправилно, постановено при нарушаване на материалния закон и е необосновано. От съда се иска да го отмени и да остави в сила атакуваните от [ЮЛ]. Прави се възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатското възнаграждение.

Ответникът, в писмени бележки и чрез процесуален представител адв.. А в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, моли същата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Претендира присъждането на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

За да постанови оспорения акт, тричленният състав на ВАС е приел, че акта е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на правомощията, визирани в чл. 139 ал. 5 от ЗУТ. Формулиран е извод за незаконосъобразност, тъй като е издаден в нарушение на чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК. Към акта не били изложени мотиви, обосноваващи правните действия и волята на административния орган, досежно изменените...