Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулирано (КЕВР, Комисията), чрез процесуалния си представител юрисконсулта Р. М, срещу решение № 2778 от 22. 04. 2016 г. по адм. д. № 3612/2015 г. на Административния съд София-град. С него съдът е отменил решение № Ц-12 от 30. 06. 2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, понастоящем КЕВР в частта ум по раздел V, т. 4 и 4. 1, като в тази отменена част е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В останалата част от решението, в която жалбата на [фирма] срещу същото решение на ДКЕВР в частта му на раздел II е оставена без разглеждане и производството по делото по отношение на нае я е прекратено, като необжалвана е влязла в законна сила и не е предмет на настоящото производство.
В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като са наведени и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в касационната жалба и представените писмени бележки, касаторът в настоящото производство моли, съдебното решение да се отмени, включително и в частта му, в която Комисията е осъдена да заплати разноски. Касасторът моли, да му се присъди юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканото и платено адвокатско възнаграждение на ответната страна.
Ответната по касация страна [фирма], чрез адвокат А. К оспорва касационната жалба. Намира я за неоснователна. В представените писмени бележки прави възражения, които противопоставя на тези в касационната жалба. Моли, съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на направените разноски по представения списък в размер на 1905, 76 лв.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът е изяснил фактическата обстановка по спора, въз основа на която е направил законосъобразни изводи. Наред с приложените към административната преписка писмени доказателства съдът е допуснал и съдебно-икономическа експертиза. От заключението й е било установено, че размерът на надценката за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия на небитови и битови клиенти, присъединени към мрежата за ниско напрежение, определен от КЕВР е 2%. Този размер е бил определен без да е извършен анализ какви икономически обосновани разходи са включени и на какви стойности са елементите й, разходи за възвръщаемост, както е предвидено в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 18. 03. 2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. По този начин съдът е бил лишен от възможността да направи преценка за законосъобразността на решението в тази му част. Подобно е становището на прокурора и относно непризнаването на разходите за балансиране, което е в противоречие с материалния закон – чл. 31, т. 2, б.“ж“ ЗЕ. В заключение прокурорът счита, че съдебният акт е обоснован и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично неоснователна, по следните съображения:
От данните по делото се установява, че КЕВР с решение № Ц-12 от 30. 06. 2014 г. с раздел V, т. 4 от него е утвърдила, считано от 1. 07. 2014 г., за втората ценова година от третия регулаторен период, необходими годишни приходи за енергия на [фирма] в размер на 737 577 хил. лв. при прогнозни количества ел. енергия 6 337 451 МВтч. С т. 4.1 от същия раздел КЕВР е утвърдила цени без ДДС, по които [фирма] продава ел. енергия на небитови и битови клиенти, посочени в таблицата на лист 74 от адм д. № 11996/2014 г. – гръб. Това решение на КЕВР в посочените му части е било обжалвано от [фирма]. Жалбата е била срещу утвърдения размер на компонентата за дейността крайно снабдяване с ел. енергия, като част от цената по чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗЕ, срещу невключването в необходимите годишни приходи на разходите за балансиране, разходите за енергийна ефективност и несъбираемите вземания, като освен това се е твърдяло, че е било допуснато кръстосано субсидиране с оспорените части от решението.
Съдът е проследил процедурата по подаването и приемане на заявлението за утвърждаването на цени не само от страна на жалбоподателя, но и относно останалите енергийни предприятия, като е направил извод, че процедурата, предвидена в чл. 44-51 от Наредба № 1 от 18. 03. 2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ) е била спазена.
За изясняване на фактите по спора съдът е допуснал изслушване заключение на съдебно-икономическа експертиза. Процесуалният представител на КЕВР е поискал от съда да не приеме заключението на вещото лице относно отговорите му дадени за размера на надценката –компонентата за дейността крайно снабдявани по чл. 9, ал. 2 НРЦЕЕ и отговора му на въпроса за кръстосаното субсидиране – чл. 31, т. 6 ЗЕ. Искането е направено без обосноваване, без посочване на други доказателствени искания.
Съдът е установил правомощията на КЕВР да регулира цените на крайните снабдители с ел. енергия, разписани в нормите на ЗЕ и НРЦЕЕ. Посочил е, че с решение по протокол № 102 от 5. 07. 2013 г. ДКЕВР е приела, че за третия регулаторен период на енергийните предприятия, получили лицензия за разпределение и снабдяване с ел. енергия на потребители, присъединени към разпределителните мрежи на съответната територия, да се прилага метода „горна граница на приходи“, според чл. 4, ал. 2, т. 2 НРЦЕЕ, като продължителността на регулаторния период е от 2 години. С НРЦЕЕ е приет нов подход за образуване на необходимите годишни приходи на крайните снабдители. Те включват разходите за покупка на ел. енергия за снабдяване на крайните клиенти – битови и небитови, присъединени към разпределителните мрежи на ниско напрежение, и компонента за дейността крайно снабдяване до 3% от утвърдената средна покупна цена на енергията. Компонентата за дейността крайно снабдяване следва да включва икономически обосновани разходи и възвръщаемост, според чл. 9, ал. 3 НРЦЕЕ. В §1, т. 6 от ДРНРЦЕЕ е дадено легално определение на „Необходими годишни приходи за дейностите обществена доставка и крайно снабдяване“. Това са икономически обосновани разходи и възвръщаемост, необходими на енергийното предприятие за предоставяне на услугата по лицензията с определено качество. А „Необходимите приходи“ според § 1, т. 7 са икономически обоснованите приходи, необходими на енергийното предприятие за предоставяне на услугата по лицензията с определено качество и постигане на определена възвръщаемост. След тълкуването на посочените материално правни разпоредби съдът е установил, че в заявлението си за утвърждаването на цени дружеството-жалбоподател е посочило надценката за дейността крайно снабдяване с ел. енергия в размер на 3%, като чрез нея е изчислило и необходимите си годишни приходи. КЕВР след анализ на предложението и приложените обосновки към него е приела, че компонентата добавка за дейността крайно снабдяване трябва да е в размер на 2%.
Съдът е описал мотивите на КЕВР относно този размер на надценката, но така описаните мотиви не са били подкрепени и икономически обосновани за начина на изчисляването й. В тях не се е посочвало какви икономически обосновани разходи са включени и на какви стойности са елементите й, разходи и възвръщаемост, каквото е изискването на чл. 9, ал. 3 НРЦЕЕ. Поради това съдът е приел, че в тази част от оспореното решение на КЕВР е допуснато нарушение на материалния закон, защото не са могли да се установят елементите, включени в компонентата, тяхната стойност по разходи и възвръщаемост.
Относно разходите за балансиране, посочени в заявлението за утвърждаването на цени КЕВР не ги е утвърдила, като се е позовала на чл. 10, ал. 2, т. 2 НРЦЕЕ. Съдът е установил, че тези разходи са част от лицензионната дейност на дружеството, особено като координатор на специална балансираща група. Освен това според чл. 31, т. 2, б.“ж“ ЗЕ цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обосновани разходи за дейността им включително и балансиране на електроенергийната система. При това фактическо установяване, съпоставено с материалното право съдът е намерил и тази част от решението на Комисията за незаконосъобразно.
В необходимите годишни приходи КЕВР не е включила и разходите за енергийна ефективност, което обстоятелство безспорно е установено и от заключението на експерта. Съдът е посочил съдържанието на чл. 10, ал. 2, т. 13 НРЦЕЕ, като е приел, че след като тези разходи са направени и заявени и представляват необходимата вноска, която следва да се направи във Фонд [ЮЛ], КЕВР следва да обоснове в мотивите си защо не приема тези разходи за направени и защо не ги включва в необходимите приходи.
Съдът е намерил, че с така определената цена по тарифни структури и по скали за небитови и битови клиенти, КЕВР с решението си е нарушила забраната по чл. 31, т. 6, б.“а“ ЗЕ, а именно недопускане чрез цените на кръстосано субсидиране между отделните групи клиенти. За да обоснове този извод съдът се е позовал на заключението на съдебно-икономическата експертиза, според което средната цена, по която се продава ел. енергия на битовите клиенти не покрива цената, по която крайния снабдител купува ел. енергия от обществения доставчик. Тя била по - ниска и от себестойността на цената на ел. енергия. Приходите от цената, на която се продавала ел. енергия на битовите клиенти не покривали дори разходите за закупуване на ел. енергия.
При така установените нарушения на материалния закон съдът е отменил решението на КЕВР в обжалваните му части, като е върнал преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона. В съответствие с частично уважената жалба съдът е осъдил КЕВР да заплати на дружеството-жалбоподател само част от разноските по договора за правна защита и съдействие в размер на 4368, 30 лв., разноските за вещо лице и държавната такса.
Постановеното решение е частично правилно, защото за част от изводите си съдът е допуснал нарушение на материалния закон.
Първата група доводи в касационната жалба са относно това, че съдът като е отменил частично обжалваното решение на КЕВР е допуснал нарушение на всички принципи, заложени в ЗЕ, като при стриктния прочит на изложеното може да се направи извод, че съдът едва ли не е извършил престъпление. Наведените доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и принципите на ЗЕ са неоснователни.
Безспорно е, че КЕВР при определянето на цените действа в условията на оперативна самостоятелност, като не е длъжна да възприеме заявените за утвърждаване цени и обосновките към тях. Безспорно е и правомощието й по чл. 10, ал. 2, т. 13 НРЦЕЕ. Но е безспорно и това, че когато не приема определено предложение, Комисията следва да изложи мотиви защо не го приема, защо приема определен процент, надценка, защо приема едно решение вместо друго.
Относно компонентата за дейността крайно снабдяване с ел. енергия, която надценка е намалена от 3 на 2 % Комисията е посочила само, че вследствие на намаляване на потреблението на небитовите потребители, които излизат на свободния пазар, както и увеличаването на цената, по която общественият доставчик продава ел. енергия на крайните снабдители, включително и предстоящото либерализиране на пазара, е възприет този общ подход към крайните снабдители. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд тези думи, подредени в изречения не представляват икономически обосновани разходи, не сочат какви елементи и стойности са включени в този процент, каквото е изискването на чл. 9, ал. 3 НРЦЕЕ. Липсата на икономическата обосновка на тази надценка от 2% е нарушение на материалния закон, както правилно е възприел и административният съд.
Неоснователно е и оплакването относно разходите за балансиране. Определеният процент в размер на 1, 5% допустим от страна на Комисията за включване в цената на крайните клиенти, при фактурирането им, също не е икономически обоснован. Безспорно е, че [фирма] извършва дейност и като координатор на специална балансираща група, за която дейност извършва разходи. На него му е издадена Лицензия № [номер] от 16. 12. 2013 г. за координатор на специални балансиращи групи. Както се посочи в чл. 31, т. 2, б. „ж“ ЗЕ разходите за балансиране са икономически обосновани разходи, необходими за извършване на лицензионната им дейност. Непризнаването им в заявения размер или изобщо непризнаването им, или признаването им в определен размер, трябва също да бъде икономически обосновано.
Основателна е касационната жалба за частта от решението, в която съдът е отменил това на КЕВР поради невключване в цената на разходите за енергийна ефективност. Тези разходи са посочени в чл. 35, ал. 2, т. 5 ЗЕ, в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 59/2013 г. Според тази норма енергийните предприятия имат право да предяват искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително за енергийната ефективност, свързани с индивидуалните цели за енергийни спестявания, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЕЕ. Дружеството - жалбоподател е могло да предяви вземането си по така описания ред, а не да го включва към необходимите годишни приходи. Като е възприел обратното административният съд е постановил неправилно решение в тази част, което следва да се отмени и вместо него постанови друго, с което жалбата в тази част да се отхвърли.
Основателна е касационната жалба и в частта от решението, в която съдът е приел, че чрез определянето на цените за клиентите, битови и небитови, КЕВР е допуснала нарушение по чл. 31, т. 6, б.“а“ ЗЕ, а именно кръстосано субсидиране. Установеното различие в цената, по която ще се продава ел. енергия на клиентите не доказва включването на разходи, необходими за формирането на цената на битовите клиенти в разходите за формирането на цената на стопанските клиенти. Правилото на §1, т. 31 ДРЗЕ не е доказано. Кръстосано субсидиране между отделни групи клиенти е включването в цените за определена група клиенти на едно енергийно предприятие на по-голям или по-малък размер разходи от необходимите за тяхното снабдяване. При формирането на цената законодателят не е предвидил тя да се диференцира според тарифната структура на съответното дружество, както и според вида на клиента, битов или стопански, снабдяван с ел. енергия от крайния снабдител. Правомощията на КЕВР в тази насока са посочени в чл. 32 ЗЕ. Като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него в тази част да се постанови друго, с което жалбата да се отхвърли.
Като краен извод следва да се посочи, че с решението си, в частите, в които се отменя решението на КЕВР, административният съд не се произнася по съществото на спора, защото няма такава компетентност. Съдът е указал на регулаторния орган да обоснове и мотивира изводите си, като обоснове икономически защо възприема един процент, а не друг и какви елементи и стойности включва той, както и каква е възвръщаемостта му. Следва да се подчертае, че съображенията, които са изложени в касационната жалба и писмените бележки на юрисконсулта на КЕВР не могат да се възприемат като мотиви на КЕВР.
По изложените съображения касационната жалба е частично основателна, поради което съдебното решение в посочените части следва да се отмени и остави в сила в останалата част.
Направеното искане от двете страни за присъждане на разноски следва да се остави без уважение при този изход на спора. Спорът е административноправен, без материален интерес, поради което не оже да се направи компенсация между разноските направени от страните спрямо уважената и отхвърлената част от касационната жалба. Поради това разноските остават за сметка на страните така, както са ги направили.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2778 от 22. 04. 2016 г. по адм. д. № 3612/2015 г. на Административния съд София-град, с което съдът е отменил решение № Ц-12 от 30. 06. 2014 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел V, т. 4 и т. 4.1, относно невключването на разходи за балансиране и разходи за енергийна ефективност в необходимите приходи на [фирма] и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХЪВРЛЯ жалбата на [фирма] срещу решение № Ц-12 от 30. 06. 2014 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в тази част.