Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Л. Х., против решение № 218 от 10. 05. 2016 г., постановено от Административен съд - Плевен, трети състав, по адм. д. № 136/2016 г. С жалбата и с писмено становище се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован, защото съдът неправилно е приел, че земеделската производителка е представила в срок изискуемото сертификационно писмо за извършена инспекция за съответствие относно биологичното производство, издадено в рамките на срока по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 06. 04. 2009 г. Касаторът заявява, че лицето е било уведомено, че при непредставяне на изискуемите документи в срок ще прекрати агроекологичния ангажимент. М. В административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - С. А. Ф. оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Х. Т., която с писмено възражение пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като законосъобразно постановено и прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото са правилни изводите на първоинстанционния съд, че атакуваното уведомително писмо е издадено в нарушение на чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 06. 04. 2009 г., във връзка с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27. 01. 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. Според участващия по делото прокурор са обосновани изводите на съда, предвид факта, че документът е относим към извършена от C. G. проверка, датираща от 26. 08. 2015 г., само шест дни след получаване на уведомлението от страна на ДФ"Земеделие" като административният орган неправилно е приложил предвидената в чл. 18, ал. 2, т. 2 от наредбата санкция за земеделския производител.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба на заместник - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 218 от 10. 05. 2016 г. е отменено уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 02-150-6500/2537 от 28. 01. 2016 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2015 г. и отказана финансова помощ на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 06. 04. 2009 г., във връзка с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27. 01. 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. Със същото решение административната преписка е изпратена на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне съобразно задължителните мотиви в решението по тълкуването и приложението на закона и ДФ "Земеделие" - София е осъден да заплати на С. А. Ф. направените деловодни разноски в общо размер на 310 лв, представляващи 300 лв. - адвокатско възнаграждение и 10 лв. - внесена държавна такса. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Плевен е приел, че атакуваното писмо е издадено от компетентния за това административен орган, на когото изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" е делегирал на основание чл. 20а ал. 3 и ал. 4 от Закон за земеделските произовдители /ЗПЗП/ правомощията си със заповед № 03-РД/323/11. 03. 2015 г. - т. 7, в която изрично е посочено: "Да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания". Първоинстанционният съд е преценил, че изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" е едновременно и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, която е оторизирана да извършва плащанията, с оглед на което издателят на обжалвания индивидуален административен акт е действал в рамките на делегираните му от изпълнителния директор на фонда правомощия и съобразно установената от управителния съвет на фонда ресорна компетентност, тъй като делегирането на процесните правомощия е допуснато изрично с разпоредбата на чл. 20а ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП. Първостепенният съд е констатирал, че в хода на административното производство не са нарушени правата на заявителката, доколкото същата е била уведомена за задълженията си при подаване на заявлението и преди изтичане на 5-годишния срок за представянето на сертификат или писмено доказателство за спазване разпоредбите на приложимите Регламенти по отношение на изискванията за прилагане на биологично производство. Въпреки това, при произнасянето на административния орган не е бил съобразен Сертификат № [номер] от 24. 09. 2014 г., както и от страна на ответния орган не са били обсъдени и зачетени представените от земеделската производителка Сертификационно писмо от 27. 08. 2015 г. и Сертификат № [номер] от 23. 10. 2015 г. за извършена инспекция на дата 26. 08. 2015 г., които удостоверяват съответствие с изискванията на регламентите за биологично производство на посочените култури. Освен това съдът е счел, че нормативният текст на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 11 от 06. 04. 2009 г. не предвижда отказ от финансово подпомагане, както е вписано в уведомителното писмо, а е регламентирано възстановяване на получената помощ, съгласно чл. 18, ал. 4 от същата наредба, като подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: а) до края на третата година - 100 %; б) до края на четвъртата година - 40 %; в) до края на петата година - 20 %; г) след петата година - 10 %. От тук е изведено заключение за неизпълнение от страна на ДФ "Земеделие" на изискванията чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. и за несъобразяване изводите на административния орган с доказателствата по делото и с изискванията на приложимия материален закон и целта му.

При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалноправните норми. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставлаващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на Административен съд - Плевен точно е констатирал, че е сезиран с жалба против уведомително писмо, издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 02-150-6500/2537 от 28. 01. 2016 г., с което е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2015 г. във връзка с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27. 01. 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. Безспорно е установено, че С. А. Ф. е земеделски производител с УРН: [номер] и същата е подала заявление за подпомагане по мярка 214 "агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2015 г. за парцели, заети с насаждения от орехи и череши. Първото заявление за подпомагане по тази мярка е подадено през 2011 г., поради което петата година на агроекологичния ангажимент е 2015г. При подаване на заявлението е уведомена, че следва да представи копие от сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологичното производство, което следва да се извърши поне веднъж за петгодишното агроекологично задължение на земеделския производител, които документи да са издадени от контролиращо лице. Крайният срок за получаване на документа от кандидата, според изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. е 30 септември на петата година от първото одобрено заявление за подпомагане, с оглед на което изискуемият документ е трябвало следва да бъде предоставен пред ДФ"Земеделие" - РА в конкретиня случай най-късно до 30. 09. 2015г. В мотивите на обжалваното решение точно е отразено, че с писмо изх. № 01-6500/7876 от 20. 08. 2015 г. кандидатът е уведомен, че следва да представи такъв сертифициращ документ. От приетото като доказателство по делото и неоспорено писмо от 15. 09. 2015 г. е видно, че заявителката С. Ф. е представила сертификационно писмо от 27. 08. 2015 г. за извършена инспекция за съответствие с изискванията на регламентите на заявените площи и култури, в което е вписано, че предстои издаване на сертификат. С последващо писмо от 29. 10. 2015 г. земеделската производителка представила и издадения й Сертификат № [номер]/23. 10. 2015 г. за извършена инспекция на дата 26. 08. 2015 г., който удостоверява съответствие с изискванията на регламентите за биологично производство на посочените култури, като относно парцел № [номер] с насаждения орехи и парцел № [номер] с насаждения череши е признато биологично производство, за останалите парцели е посочено, че се намират в 3-та година на преход към биологично стопанство с начало на преходния период 24. 07. 2013 г. При тези данни първостепенният съд вярно е преценил, че през периода на агроекологичния ангажимент заявителката С. Ф. е представила сертификат № [номер]/01. 08. 2012 г. от сертифициращ орган за съответствие на отглежданите насаждения с орехи в парцел № [номер] с Регламенти ЕС 834/07 и ЕС 889/08., чрез който се удостоверява, че стопанството е в първа година на преход към биологично производство и че този сертификат установява спазване на изискванията за биологично производство съгласно чл. 29, ал. 1 от Регламент ЕС 834/07. В случая съдът точно е установил, че по делото е представен и Сертификат № [номер] от 24. 09. 2014 г., от който е видно, че заявените култури по агроекологичния ангажимент се отглеждат в съответствие с регламентите за биологично производство и се намират във втора и трета година на преход към биологично стопанство. В конкретната хипотеза основанието за издаването на процесното уведомително писмо е, че заявителката Ф. не е представила документ, удостоверяващ съответствие на произвежданите растителни продукти с правилата на биологичното производство, който да е издаден в законоустановения срок, изтичащ на 30. 09. 2015 г., с оглед на което на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 06. 04. 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. е отказал финансова помощ и прекратил агроекологичния ангажимент. По силата на чл. 18, ал. 2, т. 2 от приложимата Наредба ДФ "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ, съобразно разпоредбите на ал. 4, когато: не са изпълнили изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 3, а именно до 30 септември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни продукти с правилата на биологичното производство. Съобразно чл. 58, т. 1 б. "д" от посочения нормативен акт това правнорелевантно обстоятелство се доказва чрез представяне на копие на сертификат съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 - поне веднъж от поемане на агроекологичното задължение, най-късно до 30 октомври на петата година от поемане на същото. С §1, т. 8. от същата наредба е дадено легално определние за "Писмено доказателство" по смисъла на тази наредба - това е документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител или преработвател, който контролира и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност, като писменото доказателство следва да е изготвено съгласно образеца в приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 като изискуемо съдържание. Първоинстанционният съд правилно се е съобразил с приетото като доказателство Сертификационно писмо от 27. 08. 2015 г, издадено от C. G. за извършена инспекция за съответствие с изискванията на регламентите на заявените площи и култури, в което е вписано, че предстои издаване на сертификат и същото има характер на документ от контролиращото лице, който съответства на съдържанието съгласно образеца. Настоящият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че визираното писмо удостоверява по беизспорен начин, че е била извършена инспекция в стопанството за спазване изискванията на регламентите за биологично производство и предстои издаването на сертификат. От същствено значение в случая е обстоятелството, че приложимата норма на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 06. 04. 2009 г. не изисква представяне единствено на сертификат, а допуска алтернативно и представяне на друго писмено доказателство за съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологичното произовдство. Настоящият съдебен състав счита, че правилно е констатирано, че Сертфикационното писмо е издадено и представено преди крайният нормативен срок - 30 септември 2015 г. поради което е в рамките на срока по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба 11 от 06. 04. 2009 г. Полученият по - късно Сертификат № [номер] от 23. 10. 2015 г. за съответствие с регламентите за биологично производство е представен на 29. 10. 2015 г., от което е изведен обоснованият извод, че същият е представен преди изтичането на преклузивният срок, регламентиран в чл. 58, т. 1 б. "д" от приложимата наредба, който в случая е 30. 10. 2015 г. Ето защо в обжалваното решение законосъобразно е счетено, че земеделският производител е доказал пред административиня орган, че спазва правилата за биологично производство, което е условие за получаване на подпомагането и една от основните цели, разписани в чл. 1, ал. 2, т. 3 от същата наредба, регламентиращи подкрепа за развитието на биологичното земеделие, като екологосъобразен метод за селскостопанско производство, който е и икономически изгоден. Касационният съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че представеният предходен Сертификат № [номер] от 24. 09. 2014 г. също е издаден в рамките на 5 - годишния срок от поемане на агроекологичния ангажимент и удостоверява спазване на изискванията на регламентите относно прилагане разпоредбите за биологичното производство. Правилно е становището на първостепенния съд, че изложените правнорелевантни обстоятелства са били известни на ответния администратиен орган преди издаването на административния акт, но същият не ги е съобразил, а е подходил формалистично при прилагането на материалния закон и без да съобрази целта му. От страна на касационния жалбоподател не е била отчетена и разпоредбата на чл. 2 б. "з" от Регламент 834/2007 г., според която "преход" означава пре

ход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. Ето защо за подпомагането на съответния замеделски производител е от определящо значение дали е прилагал разпоредбите на Регламента относно биологичното производство и това се удостоверява от сертифициращият орган чрез издаване на сертификат или друг документ със същата стойност и е без значение дали стопанството се намира в период на преход или вече е завършен този преход и производството е признато за биологично с право да продава продуктите като такива на пазара. В мотивите на обжалваното решение правилно е взет предвид и факта, че представеният сертифициращ документът е относим към извършена от C. G. проверка, извършена на дата 26. 08. 2015 г., която е само шест дни след получаване на уведомлението от страна на ДФ "Земеделие". Настоящият съдебен състав отчита и обстоятелството, че касационният жалбоподател е бил надлежно уведомен за започналата проверка по сертифициране от C. G., но не се е съобразил с фактическите възможности на фирмата по сертификация. При това положение първостепенният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон и вярно е преценил, че в конкретната хипотеза не са били налице предпоставките на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 11/06. 04. 2009г. за прекратяване на агроекологичния ангажимент на земеделския производител.