Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на А. П. А. срещу решение № 746 от 06. 04. 2016 г. по адм. д. № 710/2012 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МД-АУ-018/11. 01. 2011 г. на орган по приходите при Дирекция „Местни данъци” към О. В, изменен с АУЗД № МД-АУ-060/31. 01. 2011 г., мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци” при О. В.

Касационният жалбоподател счита оспореното решение за неправилно, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че таксите за битови отпадъци (ТБО) са платени. Представени са документи, издадени от служители на общинската администрация, длъжностни лица на дирекция "Местни данъци", които носят техния подпис и печата на учреждението, поради което счита, че са официален свидетелстващ документ. Жалбоподателят е платил дължимите ТБО на каса в район "П.", на длъжностно лице - служител на ответника. Плащанията са извършени на лице и по начин, сочещи, че то е овластено да приема плащания за общинския бюджет. Излагат се съображения, че неправилно съдът е приел, че представените документи нямат характер на официален документ по смисъла на чл. 179 и сл. от ГПК. Тези документи не са неистински, а са автентични. Счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на закона като не е взел предвид изводите на Наказателен съд, че е бил въведен в заблуждение, че предавайки процесните суми, те са постъпили в касата на общината. При условията не евентуалност посочва, че не дължи лихви върху сумите, тъй като административният орган е могъл своевременно да установи евентуалното непостъпване на сумите в общинския бюджет и да предприеме действия, а не да начислява лихви за три години назад.

Ответната страна е представила писмен отговор, в който оспорва жалбата по съображения, че представените от жалбоподателя бележки за извършени плащания не са годно доказателство за внесена в срок ТБО.

Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и от лице, с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното:

С декларации по чл. 14 от ЗМДТ А. А. е декларирал придобиването на: ½ идеална част от апартамент, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] и земя и жилище, находящи се в [населено място], м. Е..

С АУЗД № МД-АУ-018/11. 01. 2011 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, изменен с АУЗД №МД-АУ-060/31. 01. 2011 г., орган по приходите при дирекция „Местни данъци” при О. В е установил, че за посочените недвижими имоти не са внесени задължения за ТБО за периода 01. 01. 2006 г. – 31. 12. 2010 г.

За установяване на твърдените от жалбоподателя плащания на процесните задължения по делото са представени 5 бр. разписки за заплатени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци от 22. 02. 2006 г., 24. 09. 2008 г., 09. 03. 2009 г. и от 07. 10. 2010 г.

В хода на съдебното производство при първото разглеждане на жалбата са събрани доказателства относно самоличността и качеството на лицето, издало и подписало представените документи, длъжностната му характеристика, и е установено лицето, на което е зачислен печатът, поставен върху документите. Събрани са разпечатки от касовия модул на общината за датите на документите, от които се установява, че плащания в посочените размери и относими към конкретното задължено лице, не са постъпвали.

Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда в първото производство, сумите, описани в представените бележки „за платени данъци” не са постъпили в бюджета на О. В.

При новото разглеждане на делото, в изпълнение на указанията в отменителното решение, е събрана информация относно наказателното производство, водено срещу К. П., издала спорните бележки, озаглавени „За платени данъци”, както и относно обстоятелството, че жалбоподателят е конституиран като пострадало лице и разпитан като свидетел по делото.

Съдът е приел, че от събраните доказателства не се установява валидно плащане на задълженията, посочени в обжалвания акт. Валидно плащане на задължения от рода на установените с оспорения акт ТБО задължените по ЗМДТ лица могат да извършат съгласно чл. 2 от същия закон в брой в касите на общинската администрация или безкасово по сметка на общината. Счел е за неоснователни доводите, че плащанията се доказват от представените бележки, озаглавени „За платени данъци” за съответната година, подписани видимо от едно и също лице. Бележките се отнасят до партидите на имотите, като са оспорени от административния орган с доводи, че не са издадени от длъжностни лица в кръга на техните правомощия.

Съдът е обосновал извод, че тези документи нямат качеството на официални документи, по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради което не съставляват доказателство за извършените от длъжностно лице или пред него действия. В случая представените от жалбоподателя бележки „за платени данъци” не представляват официален документ, доколкото носят печат № 129, който се води на К. А. П., на длъжност инспектор „Ревизии, проверки и контрол”, в чиито правомощия не влиза приемането на плащания на данъци и такси в брой, т. е. не са издадени от длъжностно лице в кръга на правомощията му. Представените документи не отговарят на изискванията за форма, тъй като не съдържат наименование на документа, име на издаващия служител. От представените касови отчети на общината за дните на плащане, отразени в бележките, е установено, че през този ден не е постъпило плащане по ЕГН на жалбоподателя. По отношение на процесните периоди и недвижими имоти са били отразени от К. П. плащания по банков път, които след извършена проверка, установила липсата на постъпили суми по сметките на О. В, по разпореждане на директора на Дирекция „Местни данъци” са били сторнирани. Плащане не е установено от вещото лице и при проверката на място в общината.

Посочено е, че административният съд е обвързан от изводите на Наказателен съд за извършена от К. П. измама, но от това не следва, че предвид измамата данъчното задължение на жалбоподателя е изпълнено или погасено. Макар безспорно да е прието, че жалбоподателят е бил въведен в заблуждение, че предавайки на П. съответната сума, тя е постъпила в касата на общината, редовно плащане липсва. Решението е правилно.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорващият не е установил с надлежни доказателства плащане на задълженията за ТБО, предвид обстоятелството, че представените писмени доказателства не отговарят на законовите изисквания по чл. 179, ал. 1 от ГПК. Оспорено е от процесуалния представител на административния орган, че приложените документи притежават белезите на официални свидетелстващи документи.

Съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. В случая представените от жалбоподателя бележки, макар и носещи печат на служител от дирекция „Местни данъци”, община В., не представляват официален документ за плащане. Те носят печати, които към момента на твърдените плащания се водят на служител, който според представените трудов договор и длъжностна характеристика няма правомощия да приема плащания на данъци и такси по ЗМДТ в брой и няма право да издава платежни документи (приходни квитанции), т. е. действията по приемане на суми за ТБО и издаване на платежни документи са извън кръга на службата му.

Необосновани са доводите на жалбоподателя, че след като в длъжностната характеристика съществува формулировката, че служителят ”изпълнява и други задачи, възложени му от Директора на дирекция ’’Местни данъци” и началника на отдел ’’Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол”, то при необходимост служителят може да извършва и дейности, извън изрично упоменатите в длъжностната характеристика. В представените като доказателства по делото длъжностни характеристики е уточнено, че служителите могат да изпълняват други задачи, само ако същите са им възложени от Директора на дирекция „Местни данъци“ и началника на отдел ’’Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол”, т. е служителят не може сам да преценява и избира задачите, които не са свързани с преките му задължения. В хода на делото не е установено възлагане за събиране на плащания и издаване на платежни документи на служителката, чиито печат фигурира в приложените от А. А. бележки. С оглед на това основателно съдът е счел, че те не се ползват с материална доказателствена сила, която да е противопоставима на атакувания административен акт.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че въпреки, че в представените бележки липсват част от реквизитите на първичен счетоводен документ, те следва да се зачетат. Съгласно чл. 7, ал. 7 от ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО), първичният счетоводен документ при стопански операции, отнасящи се до задължения към бюджетни предприятия, възникнали на основание и по реда на нормативен акт, е съответният платежен документ за извършено плащане. В мотивите си съдът е взел предвид, че представените от жалбоподателя бележки не удостоверяват плащане, а в тях изрично е посочено, че данъкът е платен с квитанции с посочен нечетлив номер. Така установеното води до извода, че тези бележки не са самите квитанции като платежен документ. Такива платежни квитанции не са представени от жалбоподателя и не са записани в дневните отчети на касиерите от съответните дати. Следователно, няма документи, които да отразяват стопанската операция.

Жалбоподателят счита, че представените от него бележки са му издадени от оправомощено длъжностно лице. Както е прието от представените трудови договори и длъжностни характеристики, лицето, чиито печат фигурира в съответните документи, не е касиер и няма право да приема плащания и да издава приходни квитанции. От представените касови отчети на всички касиери от касова група „П.” за дните, посочени в бележките, е установено, че през тези дни ЕГН на жалбоподателя не фигурира сред лицата, платили на каса.

В жалбата си А. А. изразява становище, че един документ се счита за неистински, когато е неавтентичен или неверен. В случая приложените бележки не са неавтентични, тъй като са подпечатани с печати на общината и са издадени от служител на Дирекция "Местни данъци”, но са неверни, тъй като в тях се съдържа невярна информация за извършено плащане. Самите първични счетоводни документи, които биха обосновали документално стопанската операция, не са налични.

За доказване на изпълнението следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 2 от ЗМДТ, според която местните данъци се заплащат в брой в касите на общината, а не в сградата на общината. След като в случая жалбоподателят не е представил официални документи, издадени от съответните оправомощени служители от касата на общината, които да отговарят на изискуемата форма и ред, както и да установи несъмнено, че отразените в тях суми са постъпили действително в общината, искането за отмяна на обжалвания АУЗД правилно е прието от съда за неоснователно и респ. жалбата е отхвърлена.

Неоснователно е позоваването на касатора на двете цитирани удостоверения от 2010 г., които, макар и да не са оспорени, не се явяват пречка за провеждане на производство по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК и издаване на акт за установяване на задължения по декларация, когато се установи неплащане на данъчното задължение.

Следва да се приеме за неоснователна и претенцията, заявена при условията на евентуалност за отмяна на акта в частта за лихвите, тъй като липсва правно основание за това.

Предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 746 от 06. 04. 2016 г. по адм. д. № 710/2012 г. на Административен съд Варна.

Решението не подлежи на обжалване.