ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 38 ОТ 03.03.1957 Г. ПО Н. Д. № 38/1957 Г., ОСНК НА ВС

Относно определяне на общо наказание при съвкупност от престъпления и ролята на опростеното чрез помилване наказание

1. Член 39 НК може да бъде приложен както при постановяването нададена присъда, щом са налице условията за прилагане на...
Абонирайте се, за да прочетете пълния текст на анотацията.

ПО ВЪПРОСА ДАЛИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЩО НАКАЗАНИЕ ПРИ СЪВКУПНОСТ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СЛЕДВА ДА СЕ ИМА ПРЕДВИД И ОПРОСТЕНОТО ЧРЕЗ ПОМИЛВАНЕ НАКАЗАНИЕ

Главният прокурор на Р. Б. на основание чл. 239 НПК предлага да се даде тълкувание на чл. 39, ал. 3, във връзка с чл. 29, ал. 3 НК. По-конкретно поставят се следните въпроси:

1. Към кой момент се разрешава въпросът за наличието на условията за приложението на чл. 39 НК - към датата на деянието, по което присъдата е влязла в законна сила; към датата на помилването или изтърпяването на наказанието по някои от деянията, наказанията по които подлежат на кумулиране или към друг някой момент и кой именно.

2. Приспада ли се от действително изтърпяното наказание, както това става в случаите на чл. 39, ал. 3, предложение второ от НК, времето, намалено поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане, и ако не се приспадне, кои са основанията за това.

3. Пречка ли е за уважаване на искане за реална съвкупност на наказанията фактът, че към датата, на която е направено искането за кумулиране или съдът следва да държи определението си за кумулиране по присъдата с по-тежко наказание или по друга някоя от присъдите, наказанието е вече помилвано от Президиума на Народното събрание, в какво се изразява тази пречка и на какво основание.

ОСНК на ВС, след като изслуша заключението на прокурора, за да се произнесе, взе предвид:

1. В закона не е определен моментът, към който следва да се разрешава въпросът за наличието на условията за приложението на чл. 39 НК. И това е напълно правилно, като се има предвид, че този въпрос може да се разреши както при постановяване на присъдата, щом са налице условията за прилагане на реална съвкупност, така и във всеки друг следващ момент, ако лицето, което е поискало това, е осъдено с отделни присъди, които могат да се групират (чл. 39, ал. 3 и чл. 41 НК).

2. Съгласно чл. 39, ал. 3 НК правилата за съвкупността "се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди. В случай че наказанието по някои от тия присъди е изтърпяно изцяло или отчасти, изтърпяното наказание се приспада, ако то е еднородно с другото". Това показва, че законът има предвид влезли в сила присъди, които подлежат на изпълнение или по които наказанието изцяло или отчасти е изтърпяно.

Въпросът, от който зависи правилното тълкуване на закона, е какво да се разбира под "изтърпяно" наказание? Под "изтърпяно" наказание следва да се разбира само действително изтърпяното наказание, т. е. това, което лицето действително е изтърпяло - лишаване от свобода, предварително задържане или зачетеното време поради работа.

Опростеното чрез помилване наказание не е и не може да се разглежда като изтърпяно наказание. Това противоречи на закона. Помилването е акт на Президиума на НС, с който изцяло или отчасти се опрощава определено наказание, като се държи сметка не само за личността на престъпника, но и за характера на извършеното деяние. С оглед на това може да бъде дадено помилване за едно или няколко престъпления (при съвкупност на деянията), извършени от лицето, а да се откаже помилване за другите престъпни деяния, извършени от същото лице. А това значи, че то не може да разпростира своето действие по отношение на другите присъди, за които обикновено не се знае при помилването и които в много случаи още не са били постановени. Същото се отнася и до частичното помилване на наказанието.

В подкрепа на становището, че помилването не означава "изтърпяно" наказание по смисъла на чл. 39 НК, е и чл. 57 НК, в който се говори само за опростено наказание; чл. 23, ал. 3 НК не засяга поставения въпрос, а се отнася само до срока, с който (резултат на помилването) се намалява времето, за което лицето е лишено от право по чл. 49 НК. И това е много логично, защото в чл. 57 НК не е посочено какво е действието на помилването относно лишаването от права.

При това положение следователно опростеното чрез помилване наказание не е изтърпяно по смисъла на чл. 39, ал. 3 НК наказание. И затова недопустимо е прилагането на правилата на съвкупността относно наказание, което подлежи на изпълнение, с наказание, което е изцяло помилвано.

Намаленото с помилване наказание може да се групира с наказание по друга присъда. За да се види обаче дали то е по-тежко от другото, следва да се изходи не от наказанието по присъдата, а от остатъка на същото, т. е. от наказанието, за което осъденият не е помилван, и след като се определя по съвкупност по-тежкото наказание, тогава от същото се приспада действително изтърпяното наказание, предварителното задържане и времето, намалено поради работа.

По тези съображения и на основание чл. 239 НПК Общото събрание на ВС на Р. Б.

РЕШИ:

1. Член 39 НК може да бъде приложен както при постановяването нададена присъда, щом са налице условията за прилагане на реалната съвкупност, така и във всеки следващ момент, ако лицето, което е поискало това, е осъдено с отделни присъди, които могат да се групират.

2. Недопустимо е прилагането на правилата на съвкупността относно наказание, което подлежи на изпълнение, с наказание, което въобще не е търпяно или което е изцяло помилвано.

3. Намаленото с помилване наказание (остатъкът) може да се групира с наказание по друга присъда, като се определи по-тежкото от тях. В последния случай от същото следва да се приспаднат действително изтърпяното наказание, предварителното задържане и времето, намалено с работа.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...