ЗАДЪЛЖЕНИЕТО, ПОЕТО ЛИЧНО ОТ РЪКОВОДНО ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ СПРЯМО СВОЙ ПОДВЕДОМСТВЕН ЗЗД ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ В ПО-ГОЛЯМ РАЗМЕР ОТ ОПРЕДЕЛЕНИЯ МУ ПО ЩАТА ИЛИ ДРУГИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, Е НИЩОЖНО СЪГЛАСНО ЧЛ. 26 ЗЗД. ТО НЕ МОЖЕ ДА ПРОИЗВЕДЕ НИКАКЪВ ПРАВЕН ЕФЕКТ.

Председателят на Върховния съд е направил предложение, на основание чл. 212 ГПК Върховният съд, ОСГК, да издаде тълкувателно решение по следния въпрос: действително ли е задължението, поето от ръководно длъжностно лице към свой подведомствен да му осигури заплащането на по-голямо трудово възнаграждение от определеното му по щата, и носи ли материална отговорност спрямо служителя, към когото е поел това задължение, ако не го изпълни.

Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, за да се произнесе с тълкувателно решение, взе предвид следното:

Съгласно чл. 68 от Кодекса на труда системата и размерът на заплащането на труда за отделните видове производства и работи се определят от Министерския съвет. Размерите на трудовото възнаграждение се определят с оглед продължителността на работния ден, квалификацията, тежестта и вредността на труда и значението му за народното стопанство. Следователно никой друг не може да определя по-голям или по-малък размер на трудово възнаграждение на работниците и служителите. Поради това недействителна ще бъде всяка уговорка в трудовия договор, с която е изменен законно установения размер на трудовото възнаграждение (чл. 20 КТ), още повече ако този размер бъде уговорен извън сключения трудов договор като поето задължение от ръководното длъжностно лице към свой подведомствен. Тази уговорка противоречи на закона. Като такава съгласно чл. 26 от Закона за задълженията и договорите тя е нищожна и няма никакъв правен ефект.