Производството е по чл. 288 ГПК.

Oбразувано

по касационната жалба вх.Nо 6434/22. 11. 2011 година

на М. Д. М. от [населено място], приподписана от пълномощник С. И.- АК Д. срещу въззивно Решение Nо 476 от 19. 10. 2011 година по гр. възз. д. Nо 467/2011 година на ОС - Добрич.

С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 10 от 16. 05. 2011 година по гр. д. Nо 3309/2010 година на РС-Добрич по отхвърления иск за съдебна делба и е постановил ново, с което е допусната съдебна делба на едноетажна жилищна сграда с площ от 66 кв. м. с идентификатор 72624. 609. 1272. 1 и гараж с идентификатор * между по КК на [населено място], ул.”Б. „ Nо 3 при равни права на страните по делото-бивши съпрузи, по данъчна оценка 5 538 лв..Обжалва посоченото съдебно решение и в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция по допускане на съдебна делба, при равни права на двуетажната жилищна сграда, изградена въз основа на закупеното по НА */2005 год. право на строеж.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е изцяло неправилно, поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила и нарушение на материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.

Допустимостта на касационното обжалване се поддържа

по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

с довода, че по въпросите –

обвързан ли е въззивния съд от петитума на въззивната жалба и от изложените в жалбата основания на обжалваното първоинстанционно решение в случаите когато императивна законова норма го задължава да се произнесе по посочени от закона въпроси, какъвто е случая с чл. 344 ГПК, правомощията и задълженията на съда при изясняване на въпросите за собствеността, собствениците и частите им по чл. 344 ГПК дерогират ли и до каква степен общите правила на исковия процес, в кои случаи и в какви рамки съдът може да използва служебното начало, за да изпълни задълженията си вменени от закона, кога са допустими нови доказателства във въззивната инстанция при действието на чл. 266 ГПК

, съдебната практика не е систематизирана, не е са отграничени правомощията при действието на новите правила на ГПК за събиране на доказателства.

Допустимостта на касационното обжалване

по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК

по материално правния въпрос:

изградения на основание отстъпено право на строеж става ли изцяло собственост на суперфициара, ако отстъпеното право е надвишено по обем,

който въпрос е произнесен от въззивния съд в противоречие с посочените Р 208/ 1995 год.ВС-II отд. р 2459/1955 год. на ВС-IV отд., Р 2513/1969 год. на ВС-I отд.,Р 980/1994 г.ВС-I отд.; Р 445/ 1964 год. Р 456/2009 г. на ВКС-II г. о.

Допустимостта на касационното обжалване по чл.

280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК

се поддържа и относно въпросите: 1./

какви доказателства и доказателствени средства са допустими за доказване приноса на всеки от бившите съпрузи и за оборване на презумпцията на чл. 21 СК за съвместен принос в придобиване на имуществото през време на брака

, произнесен в противоречие с Р 256/2001 г. на ВКС-I г, о, и 2./

представлява ли принос труда на съпруга по врем, е на строителството на имот срещу заплащане от другия съпруг, когато средствата са от заем и този заем е отпуснат само на съпруга платец

, по които въпрос няма съдебна практика.

В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Р. И. и защитата му адв.А.А.- АК Д., с който се оспорва наличието на основание за допустимост на касационното обжалване, както и въведените основания за неправилност на постановеното въззивно решение.

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира:

След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – за делба на имущество, придобито в режим на имуществена общност, съединен с иск за признаване на личен дял в резултат на трансформация на лични средства в придобиването, с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема, че

касационната жалба е процесуално допустима

.

За да постанови обжалваното решение по допускане на делбата на трите обекта, въззивният съд, в т. ч. и делбата на жилищната сграда и гараж, съдът е приел, че сделката по НА Nо */2005 година е възмездна и имущество е придобито в режим на имуществена общност по време на брака на страните. Прието е, че след развода имуществената общност е прекратена, при равни права на съсобствениците, съобразно цитираните разпоредби на отменения СК от 1985 г., поради необорване на презумпцията за съвместен принос в придобиването на имотите от двамата съпрузи.

След преценка на изведените от защитата на касатора въпроси по см. на чл. 280 ал. 1 ГПК, настоящият състав намира, че не са налице основанията на закона за допустимост на касационното обжалване на нито едно от поддържаните основания, тъй като поставените материално-правни и процесуални въпроси по чл. 280 ал. 1 ГПК нямат качеството на обуславящи изхода на спора.

С ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, т. 1 се дадоха задължителни указания по тълкуване смисъла на „въпрос по чл. 280 ал. 1 ГПК”, като се прие, че същият следва да е обусловил изхода на спора.Основният спорен по делото, видно от посочените решаващи мотиви е този за валидността на сделката по НА Nо */2005 година, налице ли е прикрито дарение или не и именно позитивния отговор относно валидността на сделката като покупко-продажба е обосновал изводите за характера на делбените имоти като имущество, придобито в режим на съпружеска имуществена общност и за правата на съделителите при прекратяването и с развод. Не може да се приеме за обуславящ изхода на спора въпроса за доказателствата и доказателствените средства, тъй като този въпрос не е разрешен в смисъл, различен от този по посочената съдебна практика, а поставеният принципен въпрос за съотношението на общия исков процес и особеното исково производство за съдебна делба, в конкретния случай не е засегнат в нито едно отношение - страни, искания, доказателства, основание и петитум.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК,ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване

по касационната жалба вх. Nо 6434/22. 11. 2011 год.

на М. Д. М. от [населено място], приподписана от пълномощник С. И.- АК Д. срещу въззивно Решение Nо 476 от 19. 10. 2011 година по гр. възз. д. Nо 467/2011 година на ОС - Добрич.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: