О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1888

София, 15.04.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 1385/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 256, ал. 2 във връзка с чл. 255 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 261119 от 15.01.2025 г., подадена от адв. М. М., с искане за определяне на срок за произнасяне на Софийски градски съд, Гражданска колегия, IV „в“ състав, с решение по в. гр. д. № 487 от 2018 г.

На 18.02.2025 г. горепосоченият състав на Софийския градски съд е постановил решение по в. гр. д. № 487 от 2018 г.

С разпореждане от 18.02.2025 г. съдията-докладчик по в. гр. д. № 487 от 2018 г. е дал тридневен срок на молителя да заяви дали поддържа молбата си.

Със заявление вх. № 265620 от 02.04.2025 г. молителят е заявил, че поддържа подадената от него молба за определяне на срок при бавност.

Предвид на установеното съдът намира, че молбата по чл. 255, ал. 1 ГПК е неоснователна, тъй като процесуалното действие, във връзка което се иска определяне на срок по реда на чл. 255, ал. 1 ГПК /постановяване на решение по в. гр. д. № 487 от 2018 г. на Софийския градски съд/, е извършено почти незабавно след подаване на молбата - на 18.02.2025 г.

Предвиденият в чл. 255-257 ГПК ред не е средство за контрол на постановеното по това дело решение. Валидността /респ. нищожността/, допустимостта и правилността на съдебно решение може да се провери по реда на инстанционния контрол при спазване...