О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 165

гр. София, 16. 03. 2012 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 122 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

С решението от 10. 11. 2011 год. по гр. д. № 411/2011 год. Варненският апелативен съд, като въззивна инстанция,

е потвърдил

първоинстанционното решение от 20. 05. 2011 год. по гр. д. № 280/2010 год. на Шуменския окръжен съд в частта му, в която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [община] сумата 11 287 лв., представляваща увеличената стойност на имота, представляваща сграда с кад. № * в дворното място с кад. № * в [населено място], вследствие извършените в него подобрения, подробно изброени в решението.

Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ответника [фирма] с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложеното изложение касаторът обосновава наличието на основанието по

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

за допускане на касационното обжалване на решението със значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото произнасянето по материалноправния въпрос относно приложението на чл. 74 ал. 1 ЗС при заплащане на разноски...