Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1779/15. 12. 2011 г., постановено по гр. д.№ 2834/2011 г., от Окръжен съд – Пловдив, VІ състав.

Ответникът по касационната жалба не взима становище.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Въззивният съд е приел, че предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС е неоснователен. За да достигне до този свой извод, съдът е приел, че ищецът е придобил собствеността върху недвижимия имот въз основа на постановление за възлагане на имота от ЧСИ, ответникът държи имота, но на правно основание – договор за наем, вписан в имотния регистър и същото основание е противопоставимо на собственика за срока на договора. Съдът е приел, че представения запис на заповед е действителен, има дата на издаване, тъй като записа е заверен нотариално към дата 04. 05. 2005 г., следователно към тази дата е съществувал и посоченото словесно изписване на друга дата, последваща тази дата, очевидно е техническа грешка. Относимостта на записа на заповед към спора е относно влизането в сила на договора за наем, въз основа на който се приема, че е налице правно основание за държането на имота.

В изложението на касационните основания се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, относно допустимостта на касационното обжалване.

Посочен е правен въпрос относно приложението на нормата на чл. 175 от ЗЗД и съотношението на тази правна норма с разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ЗЗД. Нито с исковата молба, нито с молбата на ищеца, подадена след отговора на исковата молба, ищецът е въвел в предмета на спора правни доводи във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 175 от ЗЗД. Този правен въпрос е останал и извън предмета на спора във въззивното производство. В тази насока, въззивният съд не се е произнесъл по този правен въпрос, поради което и не следва да се прави преценка относно наличието на предпоставките по чл. 280 от ГПК по този правен въпрос, посочен едва с касационната жалба, в производството по чл. 288 от ГПК.

Втори сочен правен въпрос е, относно приложението на разпоредбата на чл. 535 от ТЗ и свързания с него въпрос относно нищожността на запис на заповед, с две различни дати на неговото издаване. В тази насока се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – противоречиво разрешаване от съдилищата по този правен въпрос. Сочените съдебни решения, съдържат разрешение на правен въпрос, свързан с формалното изискване за действителност на запис на заповед относно наличието на действителна и възможна дата на падежа, както и изискване изобщо за дата. В случая, съдът е приел, че е налице действителна и възможна дата на посочената дата за падеж на записа, както и че е налице дата на издаването му, поради което не е налице противоречие във възприетото от въззивния съд по този правен въпрос, като от друга страна не се сочат съдебни решения, в които да е възприето различно от извода на съда относно действителна дата на запис на заповед, в който са посочени две дати на издаването и възможността съдът, по косвени доказателства, да направи собствен извод относно действителната дата на издаването му. Липсата на представени доказателства за противоречиво разрешаване на този правен въпрос от касатора, води до извод и за липса на соченото касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – противоречиво разрешаване на сочен правен въпрос от съдилищата.

Твърди се, че съдът е приел, че със сила на пресъдено нещо е било установено влизането в сила на договора за наем. Въззивният съд не се е позовал на сила на пресъдено нещо в тази насока, поради което и поставения правен въпрос във връзка с тази правна възможност на решаващия съд е неотносим в настоящото производство.

Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.

Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 1779/15. 12. 2011 г., постановено по гр. д.№ 2834/2011 г., от Окръжен съд – Пловдив, VІ състав.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.