О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1881

София, 14.04.2025 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Б. ЧЛЕНОВЕ: Б. Ц. МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 4197 по описа за 2024 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. В. Т., чрез адвокат И. Б., срещу въззивно решение № 811 от 20.06.2024 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по в. гр. д. № 1088/2024 г.

Касаторът излага съображения за неправилност. Поддържа основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Насрещната страна Я. К. Т. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. П. окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Пловдивски районен съд, е отхвърлил иска по чл. 227, ал. 1, б. “в“ ЗЗД, предявен от Д. В. Т. против Я. К. Т., за отмяна на дарение, оформено в нот. акт № 45 от 15.09.1993 г., на нотариуса при РС – Пловдив, с което съпрузите Д. В. Т. и К. Т. Т. се разпореждат в полза на сина си Я. К. Т. до размера на 1/4 ид. ч. от собствения си имот, подробно описан в нотариалния акт.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че с договора за дарение съпрузите са се разпоредили изцяло със своя имот в полза на двете си деца – дъщерята С. и сина Я., които са придобили в дар по 1/2 ид. ч. от недвижимата вещ. Съпругът на ищцата и баща на ответника, дарителят К. Т., е починал на 22.01.2009 г., като е оставил за свои законни наследници преживялата съпруга Д. В. Т. и двете си деца. На 15.02.2012 г. е била връчена нотариална покана на ответника, с която ищцата го е поканила да й заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв., което той не е сторил. Въззивният съд намерил, че с исковата молба от 22.10.2022 г., ищцата я е поискала отново, поради което е изследвал обстоятелствата от значение по чл. 227, ал. 1, б.“в“ ЗЗД от тази датата до момента, в който е дал ход на устните състезания във въззивното производство. По делото ищцата заявила, че иска отмяна на дарението, не и издръжка от ответника.

Въззивният съд намерил, че не са налице условията по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. По отношение на ищцата не се установява наличие на трайна нужда от издръжка. Констатирал известна недостатъчност на парични средства, които Д. Т. получава от пенсия и добавка, сравнимо със средномесечния паричен разход на едно лице според Националния статистически институт, но допълнил, че тя получава и доходи от чистене на входове на сгради, като изпълнението на работата не е ограничено от възрастта и здравословното й състояние. Не се установява и наличие на конкретни битови или особени здравословни нужди, които да изискват полагане гледане и натурално подпомагане на далителката. Установени са нейни здравословни проблеми, които се лекуват с медикаменти и лечение, чрез рехабилитационни процедури, чиято стойност се заплаща изцяло от НЗОК, което се установя и от представената медицинска документация. Ищцата Т., също така, предложила да изкупи наследствен дял на сестра си от общата им наследствена къща, намираща се в [населено място], т. е. тя има парични средства за задоволяване и на нужди, извън неотложните. Тя се разпоредила и безвъзмездно със своя наследствен дял от същата къща в Б., като го дарила на дъщеря си. Следователно е имала и недвижимо имущество, от което е могла да реализира допълнително доходи, вкл. чрез разпореждане срещу пари, с които да задоволи неотложните си нужди, поради което не е необходимо да се отменя дарението в полза на сина Я. Т.. На следващо място, ищцата, по реда на чл. 176 ГПК, е отговорила, че не желае издръжка от Я. К. Т., няма необходимост от пари. Няма твърдения, нито събрани доказателства, че има нужда от гледане или оказване на друго съдействие за задоволяване на свои здравословни или други нужди.

Съдът е намерил, че не е налице и неблагодарност от страна на ответника, който манифестирал готовност да предостави поисканата от дарителя издръжка, като са налице доказателства за такива опити - непотърсени пощенски записи за паричен превод на сумата от 100 лв., изпратени веднага след получаване на копие от исковата молба, както и в хода на първоинстанционното и на въззивното производство. Той е поискал от ищцата, с нотариална покана от 25.02.2022 г., да му посочи банкова сметка, по която да се извършват паричните преводи, но въпреки това, тя не е оказала необходимото съдействие.

В заключение, искът е отхвърлен.

В изложението към касационната жалба касаторът заявява, че въззивното решение противоречи на решение № 1077 от 28.06.1994 г. на ВКС по гр. д. № 922/1994 г. на IV г. о.; решение № 501 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 500/2009 г. на III г. о.; решение № 586 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1949/2008 г. на III г. о., но не поставя въпросите, за които твърди противоречиво произнасяне на въззивния съд с цитираната практика на ВКС.

Тази обосновка в изложението изключва възможността за допускане на касационно обжалване на поддържаното от касатора основание. Касационният състав, за да се извърши преценката по чл. 288 ГПК в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, трябва да е ясно първо кой е въпросът, който въззивният съд е разгледал. Той трябва да бъде ясно посочен, като съдът може само да го конкретизира, преформулира и уточни или квалифицира, но не може сам да го определи с оглед касационните оплаквания или направо въз основа на въззивното решение, или да го предположи от представените (цитирани) съдебни актове, каквито указания изрично са дадени в ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС. Гражданският процес е диспозитивен, зависи от предприетата от страната защита; служебното начало е ограничено до указаните от законодателя рамки. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране по реда на чл. 288 ГПК. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правни въпроси, които сам си задава, при бездействие от касатора, освен ако се касае за спор, по който следи служебно изцяло за правилността на въззивното решение, каквито са напр. случаите, когато трябва да се произнесе с оглед най-добрия интерес на дете. Служебно допуска касационно обжалване само в хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК.

В цитираното по-горе ТР е изрично изяснено, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Липсата и на обосновка за значението на повдигнатите въпроси към конкретния спор, също има като резултат недопускане на касационното обжалване.

Касаторът се позовава още и на очевидна неправилност на въззивното решение, но не излага доводи, различни от оплакванията в касационната жалба, а те са твърдения за неправилност, които не могат да обусловят извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. По неправилността на въззивния акт касационната инстанция се произнася по съществото на касационната жалба, с решение. В процедурата по чл. 288 ГПК извършва предварителна селекция за допускане на касационно обжалване. Хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК обхваща онези случаи, в които, и без въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и наличието на допълните условия по т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, е установима неправилността на въззивния съдебен акт – в него правни норми са приложени в смисъл, противоположен на действителното им съдържание, приложена е несъществуваща разпоредба или грубо са нарушени правилата на формалната логика, което е довело до очевидна необоснованост.

Съдът и сам, служебно, не установи причини, поради което да допусне касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК.

В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 811 от 20.06.2024 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по в. гр. д. № 1088/2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: