Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от И. Г. Г. и В. Д. З., и двете от гр. С. чрез адв. З. срещу решение № 942 от 29. 11. 2012г.,постановено по адм. д. № 458/2012г. по описа на АС-София област, с което е отхвърлена жалбата на касаторките срещу заповед № ОА-142/26. 04. 2012г. на областния управител на Софийска област.
Касационните жалбоподателки твърдят неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по чл. 208 от АПК.
Ответникът, областният управител на Софийска област, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. От същия по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на съдебното решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, спрямо които обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения :
С обжалваното решение АССО е отхвърлил жалбата на И. Г. и В. З. срещу заповед № ОА-142/26. 04. 2012г. на областния управител на Софийска област, с която същият на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е разпоредил изземване от държането на жалбоподателките на недвижим имот –частна държавна собственост, а именно : ПИ с площ от 1475 кв. м. с идентификатор 05815. 306. 532 по КК и КР на гр. Б., в. з.”Зелин”- бивш УПИ VІІ-1330 в кв. 65 поради това, че същите го държат без правно основание.
За да стигне до този правен резултат, Административен съд – София област, след подробно обсъждане доводите на жалбоподателките и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната цялост, е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен административен орган, съдържа всички реквизити по чл. 59 от АПК и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е стигнал до извода, че заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните изисквания на чл. 80 от ЗДС - процесният имот безспорно съставлява частна държавна собственост, видно от представения по делото Акт за частна държавна собственост № 4582/12. 04. 2012г. По делото не са представени доказателства за наличие на друг собственик на имота, а твърденията на жалбоподателките, че по силата на закона имотът е станал общинска собственост не водят до наличие на спор за собственост, тъй като липсва представен по делото акт за общинска собственост – от една страна, а от друга - общинската администрация на община Б. в съдържащите се по делото официални документи -3 бр. удостоверения в отговор на изрично запитване от областния управител на Софийска област, не оспорва собствеността на държавата върху процесния поземлен имот. Съдът е приел, че имотът, освен че съставлява частна държавна собственост, се държи от касаторките без правно основание, тъй като учреденото в полза на наследодателите им с договор от 13. 03. 1989г. право на строеж върху държавна земя към датата на издаване на заповедта е погасено по давност поради неупражняването му в 5-годишен срок от учредяването му и за погасяването му не се изисква издаване на нарочен акт от собственика на земята. Наличието на незаконни стопански постройки в процесния имот не съставлява реализиране на учреденото право на строеж. Съдът е приел, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи до нейната незаконосъобразност. Евентуалното нарушение на чл. 26 от АПК не е съществено, тъй като с допускането му не е накърнено правото на защита на жалбоподателките, което може пълноценно да се реализира за първи път в съдебната фаза – от една страна, а от друга – несвоевременното им уведомяване за отпочване на административното производство, предвид характера на събраните в административното производство доказателства – констативни протоколи след оглед на място и удостоверения от общинската администрация, не биха довели до различно съдържание на административния акт.
Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССО.
Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Несъстоятелни са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение поради направения в същото незаконосъобразен извод за липса на нарушение по чл. 26 от АПК. Действително по делото липсват доказателства касаторките да са били уведомени за началото на административното производство по издаване на заповедта по чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Това нарушение обаче в конкретния случай не е съществено, тъй като, с оглед характера на правния спор, касаторките биха могли успешно да защитят интересите си и в съдебното производство по обжалване на заповедта, която безспорно им е била съобщена своевременно.
Неоснователни са и развитите в касационната жалба оплаквания за допуснато от съда нарушение на материалноправните разпоредби, изразяващо се в неправилния правен извод за наличие на материалните предпоставки по чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Правилно АССО е приел, че обжалваната заповед съответства на изискванията на материалния закон. Обосновано съдът е определил необходимостта от комулативното наличие на три предпоставки, за да се приеме, че една заповед за изземване на недвижим имот, издадена на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС е законосъобразна, а именно : 1/ имотът, предмет на заповедта да съставлява държавна собственост; 2/ същият имот да се владее или държи от адресатите на заповедта и 3/ това владение или държане на имота да е без правно основание. Правилно АССО, въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че в конкретния случай са налице и трите, комулативно предвидени по закон предпоставки за издаване на обжалваната заповед.
Несъстоятелни са оплакванията на касационните жалбоподателки за това, че имотът, предмет на заповедта, не бил държавна, а общинска собственост по силата на §42 от ПЗР на ЗИДЗДИ/ДВ бр. 96/1999г и съдът е нарушил материалния закон, приемайки обратното. Настоящият касационен състав споделя изцяло развитите от АССО доводи за това, че процесният имот, с оглед задължителната материална доказателствена сила на двата акта за държавна собственост – от 1988 и от 2012г. съставлява частна държавна собственост. Община – Ботевград твърди, че не е съставен акт за общинска собственост и не оспорва собствеността на държавата върху имота, предмет на заповедта, предвид представените в административната преписка от страна на общината удостоверителни документи и писма. Отделно от това касаторките не могат да упражняват чужди права пред съд. На следващо място -с оглед разпоредбата на чл. 128 от АПК в правомощията на административния съд не се включва разглеждане на спор за собственост. Административният съд в рамките на производството по обжалване на заповед по чл. 80, ал. 1 от ЗДС може единствено и само да прецени дали издателят на заповедта се легитимира с валиден документ за собственост, съответно - дали адресатите на заповедта могат да му противопоставят друг титул – било за собственост, било за отстъпено и реализирано право на строеж, било за наем или заем за послужване и др., който да обоснове владение или ползване на имота на правно основание. В конкретния случай съдът правилно е приел, че областната администрация на Софийска област се легитимира като собственик на иззетия имот с АЧДС / 4582/12. 04. 2012г. и касаторките не могат да противопоставят на този титул за собственост друг документ, установяващ наличието за тях на правно основание да ползват имота.
Правилно съдът е приел, че към датата на постановяване на обжалваната заповед Георгиева и Зарчева държат процесния имот без правно основание, т. е. на отпаднало такова. Липсата на правно основание се обосновава от обстоятелството, че наследодателите на касаторките, както и те самите, не са упражнили учреденото им с договор от 13. 03. 1989г. право на строеж върху държавна земя в предвидения в закона срок, поради което същото по силата на чл. 67, ал. 1 от Закона за собствеността е погасено по давност в полза на собственика на земята. Поради отмяната през 1996г. на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от Закона за собствеността, за да се приеме, че правото на строеж е погасено поради неупражняването му в определен срок, не се изисква изричен акт на собственика на земята или на друг, определен от законодателя административен орган. Неоснователни са възраженията на касаторките за това, че правото на строеж върху процесния имот е упражнено с построяването на стопанска сграда – външна тоалетна. За да е надлежно упражнено то / т. е. за да не се приеме, че същото е погасено поради неупражняване/ е необходимо да е построена вилна сграда с одобрени за целта строителни книжа, каквато безспорно не е построена в имота /представените по делото констативни протоколи/.
С оглед гореизложеното настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо и следва да бъде оставено в сила.
По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 942 от 29. 11. 2012г.,постановено по адм. д. № 458/2012г. по описа на АС-София област. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Р./п/ С. Б. А.Р.