Производството е по реда на чл. 145 и сл.,

вр. с § 4, ал. 1 от ПЗР на Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 80, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Със заповед

№ РД-11-18-10/09. 09. 2003 г. на областния управител на Област с административен център гр. С. е постановено изземване по реда на чл. 80 от ЗДС на недвижим имот - частна държавна собственост, находящ се в гр. С., ул. "Великокняжевска", кв. 102, НУПИ - 1336 по ПУП на гр. С., съставляващ дворно място с пространство от 1140 кв. м. и сгради: "Чакърови къщи ІІІ" на два етажа със застроена площ от 158 кв. м., и "К. И. Р." с площ от 378 кв. м.

В жалбата си против описания административен акт, кметът на община С. твърди, че имотът е общинска собственост и се позова на неприложимост на специалния ред за защита на вещни права на Държавата по чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Поддържа, че административният орган - издател на атакуваната заповед в нарушение на производствените правила не е привлякъл като заинтересувана страна в производството наемателя, комуто е предоставено държането на имота по силата на сключен облигационен договор. Твърди, че между страните има висящ спор за собствеността на имота, във връзка с което е представил съдебно удостоверение, издадено от Районен съд - Сливен. Иска се отмяна на заповедта.

Участвуващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура застъпва обосновано становище, че жалбата е основателна, т. к. с оглед междувременно приключилия вещноправен спор, актът за държавна собственост следва да се счита опроверган.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за допустима като подадена в срок от надлежна страна, обосноваваща правния си интерес с наличие на вещни права, засегнати от административния акт. Разгледана по същество - същата е основателна.

С атакуваната заповед е...