Производството е по реда на чл. 33 и сл. във връзка с чл. 5, т. 4 ЗВАС.

Образувано е по касационна жалба на С. Т. А. от гр. С., срещу решението от 29. 03. 2005 г. на Софийския градски съд, Административна колегия, "ІІІ Е" състав постановено по адм. дело № 1609/2002 г.

С касационната жалба не се навеждат конкретни касационни оплаквания, но от съдържанието следва да се направи извод, че същото се атакува поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК във връзка с чл. 11 ЗВАС.

Ответникът – кметът на Столична община, район "Панчарево" не дава отговор по касационната жалба.

Заинтересованите страни – Г. Т. М. от гр. С., В. Ц. М., М. Ц. М. и Валери Ив. Миланов и тримата от с. П. не ангажират становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и излага подробни аргументи.

Върховният административен съд, четвърто отделение, като съобрази становищата на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С горното решение постановено в производството по чл. 33 и сл. ЗАП, във връзка с чл. 11 ППЗСПЗЗ, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна и недоказана жалбата на С. Т., като наследник на Т. А. срещу заповед № РД 09-53/09. 02. 2001 г., с която кмета на СО, р-н "Панчарево" е одобрил решение на комисията по чл. 13 ППЗСПЗЗ за бивш имот пл. № 1134, в кв. 8 и 15 по плана за вилна зона "Беликата".

Приел е, от една страна че процесният имот е променил предназначението си и е загубил качеството на земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ и е направил извод, че на собствениците, респективно на техните наследници не може да се възстанови собствеността върху имота в реални граници. От друга страна възстановяването на собствеността не може да се извърши, тъй като за да се произнесе техническата служба на общината, не е извършено проучване, което да е установило промяна на предназначението и загубване качеството земеделска земя на процесния имот. Площта не съответствува на действително притежаваната от наследодателя Т. А.. Решението на Софийския градски съд е неправилно.

Производството по реда на чл. 33 и сл. от ЗАП предпоставя осъществяване на контрол за законосъобразност на административните актове по съдебен ред, а именно дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби при издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. И тъй като това са условията за валидност на административния акт, за съда се поражда задължение да го провери с оглед всички изисквания за законосъобразност по чл. 41, ал. 3 от ЗАП. В конкретният случай, съдът никъде в мотивите не индицира, че е осъществил този задължителен контрол за законосъобразност.

От друга страна производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство развиващо се преди произнасянето на ОСЗГ по искането за възстановяване правото на собственост върху съответните бивши земеделски земи. То завършва със заповед на кмета, с която се одобрява удостоверението на съответната техническа служба, с която съгласно правилата и нормативите на съответните нормативно урегулирани технически правила и изисквания, се определя застроената/незастроена площ, върху имота. Следователно тук не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите, още по-малко възможността за възстановяването й.

В конкретният случай съдът не само, че не е извършил проверка на одобрената със заповедта на кмета, определената от техническата служба застроена/незастроена част от процесния имот, а е изместил предмета на спора, като се е произнесъл по въпроса относно възможността за възстановяване правото на собственост, което съгласно чл. 32, ал. 2 ППЗСПЗЗ е от компетентността на ОСЗГ и не може да бъде предмет на настоящото производство. Неправилни са и изводите му във връзка с промяна предназначението на процесната земя. В хипотезата на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, предмет на определяне е застроената/свободната част от бивши земеделски имот, които понастоящем се намират в строителните граници на населеното място, във връзка с което няма законова пречка за започване и довършване докрай на процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.

При тези данни съдът е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 186 и чл. 188, ал. 1 ГПК, тъй като не е извършил никакви действия за събиране на до доказателства релевантни за спора, с оглед цялостното изясняване на фактическата обстановка. Делото е решено при неизяснени докрай относими за спора факти и обстоятелства, което е от съществено значение за правилното му решаване.

Горното налага отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане на същия съд от друг състав. При новото разглеждане, съдът с оглед чл. 41, ал. 3 ЗАП, следва да направи цялостна преценка на обжалваната заповед, както и да събере и обсъди релевантните за производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ доказателства.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 2, предложение първо ЗВАС, Върховният административен съд - ІV отделение, РЕШИ :

ОТМЕНЯ решението от 29. 03. 2005 г. на Софийския градски съд, Административна колегия, "ІІІ Е" състав постановено по адм. дело № 1609/2002 г.

ВРЪЩА делото на за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ Т. Х.

М.М.