Производството е по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС.

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 7517 от 29 юли 2005 година, постановено по адм. д. № 3084/2005 година по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което отменен отказ рег. № І-1413 Екз. № 1 от 31 януари 2005 година на министъра на вътрешните работи.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществена нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. „в” от ГПК.

О. И. Х. Йончев намира подадената касационна жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред тричленния състав на Върховния административен съд И. Х. Й. е обжалвал отказ рег. № І-1413 Екз. № 1 от 31 януари 2005 година на министъра на вътрешните работи, с който му е отказано предоставянето на достъп до лични данни. Съдът е приел, че в обжалвания отказ не са изложени мотиви, които да обосноват съответствието между фактическото и правното положение, поради което е отменил отказа и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по подаденото от И. Х. Й. заявление. Така постановеното решение е правилно.

В текстовете на чл. 34, ал. 3 от ЗЗЛД и чл. 182, ал. 7 от ЗМВР са посочени основанията, въз основа на които администраторът на лични данни – в случая министъра на вътрешните работи, има право да откаже предоставянето на данни. На тези текстове се е позовал и министърът на вътрешните работи при издаването на отказа за предоставяне на личното кадрово досие на жалбоподателя пред първоинстанционния съд, като е посочил всички предвидени в тях...