О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1879

гр.София, 14.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 3719/ 2024 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Хидролок“ ЕООД, гр.София, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд /СГС/ № 2987/ 17.05.2024 г. по гр. д.№ 11407/ 2022 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд /СРС/ по гр. д.№ 32608/ 2021 г. и по този начин „Хидролок“ ЕООД е осъдено да заплати на А. М. Х. сумата от 11 072 лв., представляваща обезщетение за това, че в периода от 01.08.2011 г. до 01.06.2014 г. неоснователно се е обогатило за сметка на ищеца, отдавайки под наем цялата едноетажна жилищна сграда в гр.С., на [улица]/Я. С./ № 14, състояща се от сутерен, приземен и тавански етаж, застроена на 88,80 кв. м., разположена в дъното на дворното място, с площ от 1064 кв. м., съставляващо имот № 15 от кв. * по плана на [населено място], м.„Ц.“, с идентификатор *.*.*.*, от която 9,25/ 100 ид. ч. са собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2016 г. до окончателното изплащане на задължението и е разпределена отговорността за разноските по делото.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, като основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол жалбоподателят поддържа неговата очевидна неправилност, без да изложи доводи в какво тя се състои. Освен това поставя правните въпроси 1. „Как се съотнасят исковете по чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД при...