Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Подадена е касационна жалба от директора на дирекция „О”ЕООД, договори за извършена работа и приемо-предавателни протоколи, протоколи за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР, както и други счетоводни документи. Предвид това е направил извод, че неоснователно е увеличен финансовият резултат със сумата 109847, 50 лв. поради това, че са налице безспорни писмени доказателства за извършването на реални сделки, безспорно е, че фактурите са сключени в годишната данъчна декларация и в отчета за приходите и разходите. Според съда неправилно данъчните органи са смесили предпоставките за признаване право на данъчен кредит с тези за признаване на разходи. Изложил е съображения, че фактурите съдържат реквизитите по чл. 8, ал. 1,т. 4, 5 и т. 7 ЗС, приел е, че е доказано плащане на сумите по фактурите в брой, за което са издадени 23 броя касови бонове, представени по делото. Така постановеното решение е неправилно.
Същото е постановено в производство по чл. 218з ГПК, вр. чл. 40, ал. 2 ЗВАС, след като с решение № 4358/16. 05. 2005г. по адм. дело № 6608/2004г. на Върховния административен съд, първо отделение е отменено решението от 11. 05. 2004г. по адм. дело №610/2003г. на Варненския окръжен съд относно установени данъчни задължения по ЗОДФЛ за 2001г. в размер на 41473, 65 лв. и лихви за забава в размер на 3821, 34 лв. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Според фактическите констатации в ДРА при ревизията е извършено увеличение на финансовия резултат за 2001г. на основание чл. 23, ал. 2,т. 13 ЗКПО със сумата 109847, 50 лв., като е прието, че разходите по фактури, издадени от „Б”ЕООД не са били събрани по време на данъчната ревизия, нито в производството по обжалване на ДРА по административен и съдебен ред пред първата инстанция. Такива са представени...