Производство по чл. 131 - 133 ДПК отм. във връзка с §5 ал. 4 ДОПК, §4 ал. 1 и §142 т. 1 АПК.
Касаторът "З"АД моли да бъде отменено решение №258/21. 6.2006г. по адм. д.№616/2005г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА №1335/24. 6.21005г. на ТДД-Плевен като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата му против ДРА да бъде уважена като му бъдат присъдени разноски.
Ответника по касационната жалба ДОУИ-В. Т. редовно призован не изпраща представител. Подал е възражение по касационната жалба, в което моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага във възражението си.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна.
Върховният административен съд, първо отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 39 ЗВАС отм. , приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна.
За да отхвърли жалбата окръжният съд е приел, че ДРА №1335/24. 6.2005г. на ТДД-Плевен е потвърден при обжалването по административен ред в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 11 и 12. 2003г., м. 3 и 8. 2004г. поради непризнат данъчен кредит 60 166, 56лв и начислени лихви 8350, 60лв по фактури на "В"ЕООД, "М"ЕООД, "М"ООД, ЕТ"П"ЕООД. Съдът е приел, че ревизията е била спирана и възобновявана, поради което доводът на дружеството за просрочването й е неоснователен. Приел е, че по ДРА не е признат данъчен кредит по фактури на "В"ЕООД за м. 11. 2003г. -1308, 87лв и за м. 12. 2003г. 6047, 04лв на основание чл. 65 ал. 5 и 6 ЗДДС, поради непредставени поискани документи от отсъствуващия от адреса си доставчик "И"ЕООД и липса на техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставката на слънчоглед от доставчиците ЕТ"А"ЕООД. За м. 11 и м. 12. 2003г. не е признат данъчен кредит 800, 05лв по две фактури на "М"ЕООД на основание чл. 65 ал. 4 т. 4 и ал. 5 и 6 ЗДДС, поради непредставяне на поискани документи за начисляване на данъка и реално осъществяване на доставката. Не е признат данъчен кредит 49 643, 88лв по фактура №47/16. 3.2004г. на "М"ООД на основание чл. 64 ал. 1 т. 3 и чл. 6 ЗДДС, тъй като доставчика няма техническа и кадрова обезпеченост, негов предходен доставчик не е доставял 469т слънчоглед, тъй като фактурите са сторнирани. За м. 8 и 9. 2004г. не е признат данъчен кредит 5944, 32лв по фактури на ЕТ"П"ЕООД на основание чл. 65 ал. 4 т. 4 и чл. 6 ЗДДС, тъй като не е установено доставяне на слънчогледа от предходния доставчик "Б"ООД, който е фактурирал "стока". Разпитан е като свидетел Ан.Методиев - началник склад на касатора, който е потвърдил приложените кантарни бележки, съставени при тегленето и получаването на слънчогледа. Съдът е приел, че не са събрани доказателства за наличие на складове у доставчиците за съхранение на слънчогледа, нито за транспортирането му, не е доказано, че "З"АД има необходимите складови помещения. Представените складови разписки от дружеството са били оспорени от ответника, тъй като не са представени от достовчаците след поискването им при ревизията. Приел е също, че не е доказано начисляване на данъка по доставките по чл. 55 ал. 6 ЗДДС и реално осъществени доставки, поради което е отхвърлил жалбата против ДРА.
Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с констатациите по ДРА и събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че след отмяната на ДРА при обжалването по административен ред в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 9.2004г. предмет на жалбата е ДРА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 11 и 12. 2003г., м. 3.2004г. и м. 8.2004г. Съдът не е обсъдил констатацията по ДРА, че за м. 12. 2003г., м. 3.2004г. и м. 8.2004г. декларираните по справките-декларации на касатора ДДС за възстановяване са възстановени с ДАПВ №1829/23. 2.2004г., ДАПВ №4770/31. 5.2004г. и ДАПВ №6110/21. 10. 2004г. съответно.
С издаването на цитираните ДАПВ данъчната администрация е признала, че касаторът за процесните периоди м. 12. 2003г., м. 3.2004г. и м. 8.2004г. има право на ДДС за възстановяване в декларираните в справките-декларации размери. Данъчните актове за прихващане и връщане се обхващат от понятието данъчен акт по чл. 115 ал. 1 ДПК отм. , тъй като с тях се определят данъчни задължения и вземания. Изменение на установените с ДАПВ задължения и вземания може да се извърши само при условията на чл. 115 ДПК отм. . Съгласно чл. 116 ал. 1 ДПК отм. , в случаите на чл. 115 ДПК отм. нова данъчна ревизия се възлага от регионалният данъчен директор, който определя и компетентния да я извърши данъчен орган.
В случая актовете за възлагане на данъчна ревизия са издадени от В. Н. - началник сектор "П"ЕООД с предходен доставчик "И"ЕООД по фактура №127/26. 11. 2003г. на основание чл. 65 ал. 4 т. 4 , чл. 65 ал. 5 и чл. 6 ЗДДС в размер 1308, 87лв по втората фактура. Съдът е възприел фактическата обстановка правилно, обсъдил е събраните доказателства. Погрешно е приел, че правилно е приложен чл. 65 ал. 4 т. 4 и чл. 65 ал. 5 ЗДДС. Видно от преписката предходният доставчик не е намерен на данъчния му адрес при две посещения, като протоколите за проверка на адрес не са оформени с подпис на свидетел по чл. 102 ал. 3 ДПК отм. и не са били налице условията на чл. 50 ал. 1 т. 3 и ал. 3 ДПК отм. за връчване на искането за представяне на документи на предходния доставчик чрез прилагане към данъчното досие. За да се приложи чл. 65 ал. 4 т. 4 ДПК отм. текстът изисква доставчикът да е уведомен за искането за представяне на документи по реда на ДПК. В случая редът за уведомяване на "И"ЕООД по ДПК отм. не е спазен и неправилно е приложен чл. 65 ЗДДС. Данъкът е начислен от прекия доставчик. Правилен е изводът на съда, че не са оборени констатациите по ДРА за липса на доставка по фактурата по пряката доставка. За приемане на слънчогледа по нея не е представена кантарна бележка с доставчик "В"ЕООД. Представена е кантарна бележка от 26. 11. 2003г. за доставка на по-голямо количество слънчоглед от "М"ООД като не са представени доказателства за връзката й с процесната доставка и крайният извод на съда за неоснователност на жалбата в тази част е правилен.
За същия период по ДРА не е признат данъчен кредит 352, 84лв по фактура №371/26. 11. 2003г. на ЕТ"М. М.-Юл.Демирев" на основание чл. 65 ал. 4 т. 4 и чл. 6 ЗДДС за непредставени поискани документи за начисляване на данъка и осъществяване на доставката. Съдът е направил правилни фактически и правни изводи. Били са представени товарителници с непопълнени реквизити за товародател и изпращач, не са представени пътни листи, които биха установили осъществяването на транспортната услуга и правилно съдът е отхвърлил жалбата в тази част.
Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против ДРА в частта за определени за довнасяне ДДС 1661, 71лв с лихви 321, 35лв за м. 11. 2003г. е правилно като краен резултат, поради което не следва да се отменя само в частта на мотивите за 1308, 87лв и следва да бъде оставено в сила. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против ДРА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 12. 2003г. 6494, 25лв ДДС за внасяне с 1184, 49лв лихви, за м. 3.2004г. ДДС за внасяне 49 643, 88лв с 6657, 42лв лихви и за м. 8.2004г. ДДС за внасяне2366, 72лв със 187, 34лв лихви като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови обявяване на ДРА за нищожен в тази част. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да се преизчислят. Касаторът има право на разноски за двете инстанции съразмерно на уважената част от жалбата за 72, 93лв. Ответника по жалбата има право на разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от жалбата за 139, 71лв или по компенсация касаторът следва да заплати разноски на ответника 66, 78лв. В изчисленията не се включва адвокатски хонорар, тъй като в приложеното пълномощно не е посочено уговорената сума да е внесена и такава разноска не е доказана по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 40 ЗВАС отм. , Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение №258/21. 6.2006г. по адм. д.№616/2005г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на "З"АД против ДРА №1335/24. 6.2005г. на Р. П. - ръководител екип в ТДД-Плевен в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 12. 2003г. 6494, 25лв ДДС за внасяне с 1184, 49лв лихви, за м. 3.2004г. ДДС за внасяне 49 643, 88лв с 6657, 42лв лихви и за м. 8.2004г. ДДС за внасяне 2366, 72лв със 187, 34лв лихви, а също и в частта за разноските като неправилно и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА
за нищожен ДРА №1335/24. 6.2005г. на Р. П. - ръководител екип в ТДД-Плевен в частта, с която са определени задължения по ЗДДС на "З"АД за м. 12. 2003г. 6494, 25лв ДДС за внасяне с 1184, 49лв лихви, за м. 3.2004г. ДДС за внасяне 49 643, 88лв с 6657, 42лв лихви и за м. 8.2004г. ДДС за внасяне 2366, 72лв със 187, 34лв лихви. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА
"З"АД да заплати на НАП-ЦУ-ДОУИ-В. Т. 66, 78лв разноски по делото изчислени по компенсация. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Д. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ А. Д./п/ Е. М.
М.Д.