Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на А. Г. Г., подадена чрез адв. В. Г., срещу решение № 1045 от 21. 04. 2010 г. по адм. д. № 934/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № з-21815 от 18. 12. 2009 г. на зам. директора на СДВР за прилагане на принудителна административна мярка - забрана за напускане на страната по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД.

Излагат се касационни основания за неправилност на решението, поради анрушение на материалния закон. Според жалбоподателя неправилно съдът е приел, че правоприемникът на едноличния търговец не е придобил и съществуващите към момента на прехвърлянето му задължения по смисъла на чл. 15 от ТЗ, липсват материалните предпоставки за налагане на ограничителната мярка, заповедта е немотивирана, публичният изпълнител не е представил доказателства, че приобретателят е поканен да изпълни задължението и че са предприети мерки на изпълнение.

Процесуалният представител на ответната страна е представил становище, че липсва правен интерес от оспорването, тъй като е прекратено действието на заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД.

Прокурорът дава заключение за осонвателност на жалбата.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Представена е служебна бележка, че прекратяването на мярката е осъществено по програмен начин чрез отразяване в автоматизираната информационна система "Наложени мерки за административна принуда" и не е издадена заповед на хартиен носител, поради което не се установява липса на правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество е основателна по съображения различни от изложените в жалбата.

За да отхвърли подадената жалба съдът е установил, че на жалбоподателя като едноличен търговец е наложена глоба с влязло в сила наказателно постановление, потвърдено с влязло в сила съдебно решение...