Съдебното производство по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) е образувано по подадена касационна жалба от Д. Д. К., А. Д. Д., С. Д. С., С. А. Р. и Д. А. С., всички от гр. П., срещу решение № 952 от 17. 11. 2005 г., постановено по адм. дело № 595 от 2005 г. по описа на Окръжния съд - Пловдив, в ЧАСТТА, в която

е определена стойността на признатото право на обезщетение в производство по реда на ЗОСОИ.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, без конкретно да се сочат касационните основания, но от изложените съображения е видно, че се поддържат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Поддържа се, че междувременно Националният статистически институт е издал заповед № РД-07-274 от 07. 11. 2005 г. за определяне на средната работна заплата за страната към момента на отчуждаването на имота, подлежащ на обезщетение. С оглед на това направената оценка от вещото лице е в нарушение на методиката по чл. 4, ал. 3, т. 2 ЗОСОИ, тъй като за "средна месечна работна заплата през годината на отчуждаването" е приета заплатата за 1944 г. вместо тази, отнасяща се за годината на отчуждаването, за която са налице статистически данни - отменителни основания по чл. 218б, б. "в" ГПК.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна стана в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е основателна.

С обжалваната част на съдебното решение съдът на основание чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ е утвърдил направената оценка и установените квоти на правоимащите от признато право на обезщетение по реда на чл. 3, ал. 3 ЗОСОИ - за стойността на недвижимо и движимо имущество, с което е погасен държавен дълг съгласно Спогодбата...