Производството е по чл. 33 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС), вр. с чл. 209, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано по касационна жалба на областния управител на област Л., срещу решение № 7557 от 06. 07. 2006 г. по адм. дело № 781/2006 г. на Върховния административен съд, второ отделение. По доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, като постановен в нарушение на приложимия материален закон, се иска отмяната му. Ответниците

Т. С. Б., Д. И. С. и М. И. С., чрез упълномощения си процесуален представител, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мнение за основателност на жалбата, мотивирано с аргументи за неправилна преценка на установените релевантни за спора факти.

Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с въведените касационни оплаквания, приема за установено следното:

С обжалваното решение тричленен състав на ВАС е отменил като

незаконосъобразна Заповед № 810/16. 08. 2005 г. на областен управител на Ловешка област в частта, с която за реконструкция на път II-35 Троян - Кърнаре е отчуждена част от имот пл. сн. № 473 по плана на с. Б. О., собственост на наследниците на И. Д. С..

За да постанови този правен резултат решаващият състав е изложил мотиви, че

соченото в Заповед № 810/16. 08. 2005 г. на областния управител на Ловешка област правно основание по чл. 209 ЗУТ не съответства на установените фактически обстоятелства, т. к. не е налице едно от комулативно предвидените в тази норма условия - отчуждаването на част от имот пл. сн. № 473 по плана на с. Б. О. не се извършва за разширяване, а за реконструкция на съществуващата пътна връзка между Северна и Ю. Б.. Констатираното несъответствие е преценено като основание за отмяна на заповедта, поради неправилно приложен материален закон, в това число относно определеното обезщетение за отчуждаемата се част от процесния имот, Тричленният състав е изложил и мотиви, че фактическото основание за принудително отчуждаване на частния имот - "реконструкция на пътя", сочи на приложима правна квалификация по чл. 205, т. 1 от ЗУТ и обосновава отчуждаването на засегнатите имоти да се извърши по реда на Закона за държавната собственост (ЗДС). И тъй като пътят Троян - Кърнаре осъществява транспортна връзка от национално значение (чл. 3 ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП), съдът е счел, че отчуждаването на конкретния имот пл. сн. № 473 по плана на с. Б. О. следва да се извърши с решение на Министерски съвет, а не със заповед на областния управител на Ловешка област. Решението съответства на материалния закон. Решаващият състав е установил, че

с мотивирано искане изх. № 06-00-55/8. 06. 2006 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пътища" е инициирано производство за отчуждаване на засягащите се имоти от реконструкцията на път ІІ-35 Троян - Кърнаре, от километър 81+864 до км. 84+158 в землищата на гр. Т. и с. Б. и в регулацията на с. Б. О., О. Т., Ловешка област.

От данните към преписката е видно, че реконструкцията на пътя Троян - Кърнаре в участъка при с. Б. О. предвижда привеждането на обекта с технически параметри за второкласен път, като от км. 82+272 до км. 83+303 е предвидено

напускане на съществуващото трасе с пътна варианта по нов терен и изграждане на нов мост над река Б. О.. С. З. № РД-02-14-362/13. 07. 2004 г. на МРРБ е одобрен ПУП - парцеларен план за обекта в частта му, извън границите на населените места, с приложени графични части - л. 1 и 2. Със заключение на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е било установено, че имот пл. сн. № 473 по плана на с. Б. О. е включен в УПИ II - за мотел кв. 141, а остатъкът от него извън частта, попадаща под новото трасе на пътя Троян - Кърнаре може да се ползва по предназначение. С отменената Заповед № 810/16. 08. 2005 г. на областния управител на Ловешка област са отчуждени засягащите се имоти от километър 81+864 до км. 84+158 за реконструкцията на път II-35 Троян-Кърнаре.

С оглед така установените релевантни за спора юридически факти, съдът правилно е приел, че отчуждаването по специалния ред на чл. 209 от ЗУТ може да бъде проведено само при комулативното наличие на визираните в тази норма предпоставки, а именно: 1). Разширяване елементите на транспортната структура, 2). Отчуждаване на част от имота и 3). Възможност остатъкът от него да се ползува по предназначението си.

От приложените към административната преписка и ангажираните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства не се установява наличието на първата от цитираните материалноправни предпоставки за провеждане на принудително отчуждаване на част от недвижимия имот пл. № 473 по плана на с. Б. О. за изграждане на второкласен път ІІ-35, Троян - Кърнаре като обект - изключителна държавна собственост (Арг.: чл. 8, ал. 2, вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата). След като няма спор, че пътното платно в участъка на с. Б. О. напуска досегашното трасе и се предвижда изграждането на нова пътна варианта, не са касае за разширение на наличния обект, а за нов път по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗП, засягащ цитирания имот.

Легална дефиниция на термина "разширяване елементите на транспортната инфраструктура" липсва в приложимия ЗУТ, както и в специалния Закон за пътищата (ЗП). С разпоредбите на § 1, т. 12 от ДР на ЗП, § 5, т. 44, вр. с т. 38 от ДР на ЗУТ и § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, законодателят е регламентирал понятието "реконструкция"

като дейност по разширяването и модернизирането на съществуващите материални активи, която включва цялостно преустройство на пътя и пътните съоръжения при запазване на основното направление на съществуващото трасе. По аргумент на по-силното основание, като част от това понятие, разширението на пътя предполага запазване на съществуващото платно за движение и изграждането на нови пътни ленти или други конструктивни елементи на пътното платно. Следователно разширението е дейност, която има по-тясно съдържание и приложно поле. С оглед безспорното обстоятелство, че

в района на с. Б. О. е предвидено напускане на съществуващото трасе с пътна варианта по нов терен и изграждане на нов мост над река Б. О., възприетата в обжалваната заповед правна квалификация по чл. 209, ал. 1 от ЗУТ, не съответства на установените фактически обстоятелства, указващи на приложимост на хипотезата на чл. 205, ал. 1 от с. з. Цитираното от административния орган фактическо основание за принудително отчуждаване на частния имот, собственост на заинтересуваните страни - "реконструкция на пътя", сочи на приложимо правно основание по чл. 205, т. 1 от ЗУТ, поради което отчуждаването на засегнатите имоти е следвало да бъде проведено по реда на ЗДС. Тъй като пътят Троян - Кърнаре осъществява транспортна връзка от национално значение (чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата), отчуждаването на конкретния имот пл. сн. № 473 по плана на с. Б. О. следва да се извърши с решение на Министерски съвет, а не със заповед на областния управител на Ловешка област (Сравн.: чл. 34 а от ЗДС). Отчуждителното производство по чл. 205, ал. 1 ЗУТ за първоначално изграждане и реконструкция на елементи на транспортната техническа инфраструктура се извършва по реда на ЗДС или ЗОбС, за разлика от отчуждаването, което се извършва за разширяване елементите на инфраструктурата и следва изцяло редът по чл. 209 ЗУТ. Последната норма е рестриктивна, ограничава правата на собствениците на засегнатите от отчуждаването имоти, поради което и не подлежи на разширително тълкуване.

При условие, че не е реализиран фактическият състав на чл. 209 от ЗУТ следва да бъдат споделени изводите на решаващия съдебен състав за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалвания административен акт. Като е приел, че соченото в Заповед № 810/16. 08. 2005 г.

на областния управител на Ловешка област правно основание по чл. 209 ЗУТ не субсумира установените фактически обстоятелства, т. к. липсва един от комулативно предвидените в тази норма елементи (отчуждаването на част от имот пл. сн. № 473 по плана на с. Б. О. не се извършва за разширяване, а за реконструкция на този участък от съществуващата пътна връзка между Северна и Ю. Б.), и на това основание е отменил заповедта в обжалваната част, в т. ч. и относно определеното обезщетение за частта от процесния имот, съдът е постановил съответно на материален закон решение. Не е допуснато твърдяното в касационната жалба отменително основание, с оглед на това настоящият петчленен съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 64, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 11 ЗВАС следва да бъдат присъдени разноски на ответниците по касационната жалба, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 220 лева.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1, предл. 1-во от ЗВАС, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 7557 от 06. 07. 2006 г. по адм. дело № 781/2006 г. на Върховния административен съд, второ отделение.

ОСЪЖДА

Областната управа на Ловешка област да заплати в полза на Т. С. Б., Д. И. С. и М. И. С., тримата с адрес гр. Т., ул. "Раковски" № 81, съдебни разноски в размер на 220 (двеста и двадесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. И.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. А./п/ Ю. К./п/ М. М./п/ И. Д.

В.А.