Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. И. С. срещу заповед № Т-617 от 03. 05. 2012 г. на министъра на външните работи за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 33, ал. 1, т. 4 от Закона за дипломатическата служба (ЗДиплС). Иска се отмяна на административния акт като издаден в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта му.

Ответникът - министърът на външните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

За да се произнесе, настоящата инстация съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от страна с правен интерес от съдебната защита. Разгледана по същество е неоснователна.

С процесната заповед, издадена от компетентен административен орган и в изискуемата се писмена форма, е прекратено, считано от 03. 05. 2012 г., служебното правоотношение на жалбоподателката - дипломатически служител в МВнР, с дипломатически ранг "втори секретар".

Неоснователно е оплакването за нарушение на закона. Към датата на издаване на акта са били налице материалноправните предпоставки, визирани в чл. 33, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗДиплС. Първата цитирана норма овластява министърът на външните работи да прекрати без предизвестие правоотношението със служител, който не отговаря на условията за заемане на длъжността по чл. 27, ал. 1-3 от закона. В чл. 27, ал. 1 от последния са изброени изискванията, необходими за заемане на дипломатическа длъжност в МВнР, като т. 2 от разпоредбата изисква императивно служителят да има висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" в зависимост от потребностите на дипломатическата служба.

По делото няма спор, че към момента на назначаването си през 2003 г. Стоянова не е имала такава степен, но съобразно тогава действащата нормативна уредба това изискване не е съществувало. След влизане на ЗДиплС в сила през 2009 г., с § 6, т. 1 от ПЗР е дадена възможност...