Производството е по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС), вр. с чл. 34, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано по жалба на И. Х. Х., от гр. Н.,

срещу т. ІІІ.3 от решението на Висшия съдебен съвет (ВСС) по протокол № 34/26. 07. 2006 г., с което е върнато предложението на административния ръководител – районния прокурор на Районна прокуратура гр. Н., за назначаването му на длъжността "прокурор" в Районна прокуратура гр. Н.. По подробно изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в нарушение на приложимия материален закон, се иска неговата отмяна.

Ответникът - ВСС, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за основателност на подадената жалба, аргументирайки се с липсата на

мотиви като задължителен реквизит от императивно установената форма за произнасяне на оспореното решение .

Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с въведените оплаквания, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 13, ал. 2 от ЗВАС, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение ВСС е

върнал предложението по чл. 30, ал. 1, т. 7 ЗСВ (ред. ДВ, бр. 29/04 г.) на административния ръководител на Несебърската районна прокуратура за назначаване на жалбоподателя като прокурор. При все непрецизната формулировка на диспозитива (в контекста на регламентираните с чл. 30а, ал. 12, вр. с чл. 27, ал. 1, т. 4 от ЗСВ правомощия на ВСС), по същество решението обективира отказ да бъде уважено (прието) направеното предложение от органа по чл. 30, ал. 1 от ЗСВ. Към решението липсват мотиви, обосноваващи волеизявлението на колективния орган, като протоколираните становища на отделни членове на ВСС по време на дебата по повод внесеното кадрово предложение, респ. - правните и фактическите им доводи при обсъждане на това предложение, не съставляват реквизити на постановения административен акт. Недопустимо е изказаните мнения, становища, доводи и тълкувания на персоналния състав на колективния административен орган, да се третират като съставна (неразделна) част от административния акт, т. к. по правило последният изхожда от оторизирания орган на държавна власт, а не от физическите лица, които го персонализират. Постановяваните актове от

ВСС в качеството му на специален административен орган, който осъществява ръководството на съдебната власт, следва да отговарят на изискванията, очертаващи законовият статут на административния акт като управленски акт, чрез който се осъществява изпълнително-разпоредителна дейност. Тези изисквания са регламентирани в разпоредбата на чл. 15 от Закона за административното производство (ЗАП), като неудовлетворяването им съставлява основание за отмяна - Арг.: чл. 12 от ЗВАС. Обстоятелството, че Висшият съдебен съвет е колективен орган и приема решенията си с тайно гласуване не е основание за неспазване на общото изискване на закона (в този смисъл Виж: т. 7 от ППВС № 4/1976 г., т. 3 от ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, т. 2 от ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и т. 4 от ТР № 1/2006 г. на ОС на втора колегия на ВАС).

Съгласно чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗАП административният акт следва да съдържа фактическите основания за издаването си. По съществото си те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на акта. Фактическите обстоятелства в акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, тежестта за което носи административният орган - Арг.: чл. 127, ал. 1 ГПК. Тъй като административният акт се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, още и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта поначало не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. По тази причина липсата на фактически основания винаги опорочава съществено формата на акта, тъй като не дава възможност за проверката му по същество, при което не може да бъде заместена от посочване на правните основания за издаване, освен в изчерпателно визираните с чл. 15, ал. 3 от ЗАП изключения, които не са налице в случая. Нарушеното изискване за форма на акта по чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗАП е абсолютно основание за отмяната му, защото предполага липса на юридически факт, който да породи упражненото от органа публично субективно право. Само на това основание решението на ВСС подлежи на отмяна - по аргумент на чл. 41, ал. 3, предл. 2 от ЗАП. Останалите оплаквания са неотносими към този извод, ето защо обсъждането им е безпредметно, т. к. дори и да са основателни, не биха могли да променят правилността на крайния извод за незаконосъобразността му.

По изложените съображения решението на Висшия съдебен съвет в обжалваната му част следва да бъде отменено на основание чл. 12, т. 2 от ЗВАС, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне по същество на направеното предложение.

Водим от горното и на основание чл. 28 от ЗВАС, вр. с чл. 42, ал. 1, предл. 1-во от ЗАП, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение на Висшия съдебен съвет от 26. 07. 2006 г. по протокол № 34, в частта му по т. ІІІ.3, с която е върнато предложението на административния ръководител – районния прокурор на Районна прокуратура гр. Н., за назначаването на И. Х. Х. - следовател в ОСлС - Бургас, на длъжността "прокурор" в Районна прокуратура гр. Н.. ВРЪЩА

преписката на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по същество на предложението, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. Р. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. А./п/ Ю. К./п/ М. М./п/ И. Д.

В.А.