Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. А. Й. чрез неговите процесуални представители срещу решение № 17/24. 04. 2009 г. по адм. д. № 2108/2008 г. на Административен съд София - град. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-Столична община не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-40-1691/27. 11. 1986 г. на председателя на ИК на Общинския народен съвет гр. С. с искане за обявяване нищожността на заповедта поради липса на компетентност на лицето, подписало същата. С обжалваното решение съдът е отхвърил жалбата.

За да постанови този резултат, съдът е развил доводи за наличие на компетентност за автора на заповедта въз основа на делегирани функции.

Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон.

По принцип компетентността е нормативно призната способност на даден орган да издаде определен акт. Съгласно чл. 95, ал. 2 ЗТСУ отм. ДВ, бр. 45/1984 г./

Изпълнителният комитет на Столичния народен съвет със съгласие на министъра на строителството и селищното устройство може да реши функции на председателя на изпълнителния комитет по отчуждаване на недвижими имоти и обезщетяване на собствениците да се предоставят на негов заместник.

Така е процедирано и в настоящия случай, видно от протокол № 10/14. 07. 1986 г. и писмо съгласие на Председателя на МС от 18. 08. 1986 г. Поради това издаването и подписването на отчуждителната заповед от К. Гегов в качеството му на заместник председател на ИК на СтНС е подкрепено със законово признато право на този орган за такова волеизявление. Като е приел, че отчуждителната заповед е...