Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на адв.С. С., в качеството му на процесуален представител на Г. Н. Х., едноличен търговец с фирма ЕТ “Г. Х.” срещу решение от 22. 06. 2004 г. по адм. дело № 1887 по описа за 2003 г. на Варненския окръжен съд.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради допуснато нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б.”в” от ГПК, във връзка с чл. 11 от ЗВАС. Освен това с нея се оттегля жалбата срещу обжалвания пред първоинстанционния съд данъчен акт в конкретното посочената от него част от спора.

Ответната страна по касационната жалба – РДД-гр. В. не ангажира становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените отменителни основания в касационната жалба, съгласно чл. 39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, с изключение на молбата за оттегляне на жалбата.

Предмет на съдебен контрол пред Варненския окръжен съд е бил ДРА № 496 от 30. 06. 2003 г. на ръководител екип при ТДД-гр. Ш., потвърден в обжалваната част с решение № 959 от 17. 09. 2003 г. на РДД-гр. В.. Същият е издаден по повод осъществена данъчна ревизия на данъчнозадълженото лице за ревизиран период 1. 01. 2000 г. – 31. 12. 2001 г. относно облагането му с преки данъци и за период 1. 01. 1998 г. – 23. 11. 2001 г. и 29. 11. 2001 г.-1. 01. 2003 г. по облагането с данък добавена стойност. С данъчния акт са му определени данъчни задължения...