Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена адвокат Крумов, в качеството му на процесуален представител на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата /АЕБТРИ/ с адрес в гр. С. срещу решение без номер от 30. 04. 2007 г. постановено по адм. дело № 705 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, ІІІ-е състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу постановление за принудително събиране на публични държавни вземания под № 105 от 10. 11. 2004 г. на началника на М. К., потвърдено с решение № А-91 от 08. 03. 2005 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. С., с което на АЕБТРИ е определено задължение за митни сборове (мито и ДДС), общо в размер на 13533 лв., заедно с дължимите лихви. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, които съставляват отменително касационно основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Заявява, че при постановяване на процесното постановление митническия орган не е спазил разпоредбите на Конвенцията ТИР, а именно предписаната поредност и всички възможни действия за събиране на вземането от титуляра на ТИР карнета.

Ответните страни по касационната жалба - РМД - гр. С. и митница Кулата не вземат становище по нея.

Заинтересованите страни - директор на дирекция "ОУИ" - гр. С. и ЕТ "Буби-Л. А. не ангажират становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, съгласно на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33 от ЗВАС, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Софийски градски съд е било постановление за принудително събиране на държавни вземания № 105 от 10. 11. 2004 г. на Началника на Митница - Кулата, потвърдено с решение № А-91 от 08. 03. 2005 г. на Регионална митническа дирекция - гр. С.. С него на АЕБТРИ е определено задължение за митни сборове в размер на 13533 лв., заедно с дължимите лихви за просрочие, считано от първия ден на възникване на митническото задължение. Съдът е приел, че посочените административни актове са законосъобразни, понеже ППСДВ не е издадено в нарушение на разпоредбите на Конвенция ТИР - чл. 8, ал. 7, тъй като са били предприети всички възможни действия (фактически и правни) от страна на митническия орган за събиране на установените публични вземания от титуляра на ТИР карнета - ЕТ Буби-Л. А.”.

Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо "А" отделение намира, че обжалваното решение е правилно. По делото не е имало спор от фактическа страна. От събраните доказателства е установено, че на 22. 01. 2002 г. през граничен пункт митница Кулата под покритието на карнет ТИР № VХ33538265 от 22. 01. 2002 г., е осъществен внос на стоки, като същите са отправени за митническо оформяне в МБ - Горубляне. На запитване до митница Кулата е отговорено с писмо от 14. 3.2002 г., че внесените стоки под покритието на процесния карнет ТИР не са обработвани пред тях. Уведомени са превозвача и получателя на стоката, че процесния ТИР не е приключен. Срещу двамата са изпратени уведомления за доброволно плащане на сумите, а срещу превозвача ЕТ "Буби-Л. А." е издадено ППСПДВ №20 от 17. 2.20045г. като въз основа на него е образувано изпълнително дело № 5284/2005 г. В него е установено, че липсват активи, собственост на длъжника, към които да се насочи принудителното изпълнение, не са постъпили суми за погасяване на принудителното задължение. Следва да се отбележи, че макар ППСПДВ, предмет на настоящето производство срещу гарантиращата асоциация да е издадено на 10. 11. 2004 година, преди образуване на изпълнителното дело в производството по събиране на публични вземания с длъжник едноличния търговец, следва да се вземат предвид изложените в него факти за несъбираемост на тези вземания.

По делото не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна на решението. Изводите, които е направил съдът във връзка с прилагането на материалния закон, са правилни и обосновани и се подкрепят от настоящата инстанция.

По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. Б. М.а конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР от 1975 г., ратифицирана с Указ на ДС № 1144 от 1977 г., обн., ДВ, бр. 61 от 1977 г. (за краткост - Конвенция ТИР), е част от вътрешното ни законодателство. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от същата, гарантиращата асоциация се задължава да заплати дължимите вносни или износни мита и такси, увеличени с лихви за закъснение, начислени съгласно законите и митническите правилници на страната, в която е била установена нередовност в операцията ТИР. Асоциацията отговаря съвместно и солидарно за изплащането на споменатите по-горе суми с лицата, които ги дължат, като в ал. 7 е посочено, че когато сумите, предвидени в ал. 1, станат изискуеми, компетентните органи са длъжни, в рамките на възможното, да изискат плащането им от лицето или лицата, пряко дължащи тези суми, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация. В обяснителни бележки към чл. 8, ал. 7 е посочено също така, че мерките, които компетентните органи трябва да предприемат, за да изискат плащането от пряко дължащото лице или лица, трябва да включват поне уведомление за неприключена операция ТИР и/или изпращане на искане за заплащане. В конкретния случай е безспорно, че тези изисквания са изпълнени, издадено е било постановление за принудително събиране на дължимите суми и е започнало събирането им, но е констатирано, че пряко дължащото ги лице – превозвачът ЕТ "Буби-Л. А.” не разполага с имущество за удовлетворяване на кредиторите си, видно от приложените данни. При тези фактически обстоятелства, по които не се спори, правилно съгласно чл. 8, ал. 7 от КТИР е потърсена отговорността на гарантиращата асоциацията, тъй като е направено всичко възможно за събирането им първо от пряко дължащите ги лица. В този смисъл възраженията на касатора, че митницата се е бавила при събиране на сумите, са ирелевантни за спора. Изводите на съда, че не е нарушена разпоредбата на 8, ал. 7 от конвенцията относно поредността на предявяване на вземанията, са обосновани и правилни. Установено е, че митните сборове не са събрани и е невъзможно да бъдат събрани от лицата, които пряко ги дължат, и правилно е издадено обжалваното ППСПДВ срещу гарантиращата асоциация.

Неоснователно е и оплакването за неправилно прилагане на чл. 11, ал. 3 от Конвенция ТИР. Действително съгласно тази разпоредба за изплащане на исканата сума гарантиращата асоциация разполага с тримесечен срок, считан от датата на предявяването на искането за заплащане, но в обяснителните бележки към чл. 11, ал. 3 е уточнено, че когато съгласно процедурите, предвидени в чл. 11, гарантиращата асоциация получи искане да плати предвидените в ал. 1 и 2 на чл. 8 суми, но не извърши плащането в предвидения от конвенцията тримесечен срок, компетентните органи имат право да изискат плащане на въпросните суми въз основа на националното си законодателство, тъй като в такъв случай ще бъде налице нарушаване на договора за гаранция, подписан от гарантиращата асоциация съгласно националното законодателство. Предвид това началният момент следва да се определи съгласно чл. 199, ал. 3, т. 3 от ЗМ, според който вносното митническо задължение при отклоняване на стоки от митнически надзор (по ал. 1, т. 5 на текста, какъвто е случаят) възниква от момента на отклоняването на стоките, който момент в случая е този, посочен в постановлението.

Предвид изложеното постановеното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила.С оглед изхода на делото разноски на страните не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд - І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение без номер от 30. 04. 2007 г. постановено по адм. дело № 705 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, ІІІ-е състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. М./п/ Д. Ч. Р.М.